Голямата дума за България е енергийна либерализация, заяви в четвъртък министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев пред БНТ. "Пазарът трябва да диктува правилата", обясни той. По думите му българският енергиен пазар трябва да се свърже с енергийните борси в съседните държави и да се създаде реална конкуренция в сектор, който в момента е монополен.

"Думата не е цената на газ, цената на тока и така… голямата дума за България е… дори не е АЕЦ "Белене" и дори не е Бургас – Александруполис, всичко на куб и на квадрат, тя е енергийна либерализация. Цената на тока да се определя от енергийна борса, от пазара на тока, а не от този или от онзи регулатор, политик", заяви Плевнелиев.

"Цените на газа са функция на много компоненти и България не може да диктува цените. Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност", допълни министърът.

Той коментира, че подходът в европейските държави е именно чрез инвестиции в енергийна ефективност се намаляват брутните разходи на домакинствата и бизнеса за енергия.

"Мен лично доста ме притесни фактът, че като че ли прехвърляме цялата отговорност върху ЕРП-тата, посочваме ги и казваме "ето те са лошите". Няма такова нещо. Къде е била държавата 5 години? Къде е бил регулаторът? Той е проверявал и сканирал всеки разход. Той е трябвало да ги одобри. Той трябва да даде обяснение, а не тези компании, които имат намерение да продължават да инвестират в тази държава. Така че лично аз бих седнал на масата заедно обаче с регулатора, за да видим къде е истината", коментира Плевнелиев.

Според него намесата на политиците в енергийните теми трябва да е по-скоро вторична. "Има договори, има правила, трябва да си просто следим договорите и да ги изпълняваме. Това се отнася както за руския гигант "Газпром", така и за малката българска икономика, която обаче вече е част от европейската", допълни регионалният министър.

Той не сподели и оценките, че България вече излиза от кризата, а заяви, че момента страната "пълзи" по нейното дъно. Според него след кризата може да се очаква годишен растеж на икономиката в размер на около 2-3%.

"Всичко зависи вече оттук нататък не само от международните пазари, но и от това по какъв начин българската индустрия ще се преструктурира, защото растежът от миналото беше базиран на харчене и на потребление, а не на инвестиции и създаване на стойност. И сега икономиката, разбира се, трябва да се пренастрои", заяви Плевнелиев..

Той припомни, че един от основните двигатели, на които се е дължал в миналото икономическият ръст на страната – строителството, го няма.

"Строителството не трябва да си въобразява, че е двигател. Икономиката трябва да се ориентира към нови сектори", каза регионалният министър.

"България има реномето на сила в информационните технологии. Но идват индустрии на бъдещето. Такива са тези лайфсайанси, свързани със здравето. Бъдете сигурни, че след 15-20 години хората на тая планета ще могат да купуват, да плащат на докторите и на клиниките за много неща, които в момента не са възможни. Това са едни индустрии за хиляди, милиарди, които могат да се случват в България", смята той.

Според него предстоящата реформа в болниците и достатъчното кадри са добър повод за такова преориентиране. "но, разбира се, това означава визия, ясна програма за действие, пренастройване на учебните програми, пренастройване дори и на някои институти в БАН, в икономиката".