Заложените амбициозни приходи от ДДС в Бюджет 2023 най-вероятно няма да бъдат събрани в пълен размер до края на годината. Към края на юли събираемостта от най-важния данък у нас е малко по-ниска от миналогодишната (спад с 0.8%), но до края на 2022 г. фискът събра 15.3 млрд. лв., докато тази година планът е за 17 млрд. лв. Това става ясно от изчисления на базата на публикувания от финансовото министерство в четвъртък вечерта бюлетин за изпълнението на бюджета.

Въпреки очакваното неизпълнение на постъпленията от ДДС бюджетът най-вероятно ще успее да се вмести в гласувания дефицит от 2.5% основно заради задържането на капиталови разходи и превеждането на по-висок дивидент от "Българския енергиен холдинг", твърдят експерти.

През август бюджетът отново се е върнал към дефицит, макар и минимален – 100 млн. лв. (0.05% от БВП), сочат предварителните данни на МФ. Още през февруари тази година фискът излезе на минус. В първите два месеца от управлението на новото правителство (през юни и юли) Асен Василев се похвали с излишъци, но те се оказаха временни, защото редовно приетият бюджет, заработил през август, вдигна част от социалните плащания и разходите отново се оказаха по-високи от приходите.

"Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със Закона за държавния бюджет за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други", коментира финансовото министерство.

Постъпленията от ДДС към края на юли са 8.6 млрд. лв., което е с 68 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година и представлява само 50.8% от планираните в бюджета за 2023 г. Изоставането е при ДДС от внос заради по-ниските борсови цени на суровините тази година.

При повечето от останалите данъци (данък печалба, данък върху личните доходи, акцизи) има ръст, но той засега е недостатъчен за изпълнението на бюджетния план в цялост. Общо данъчно-осигурителните приходи растат с около 10% към края на август спрямо събраните за същия период на миналата година. За да се изпълни плана за данъците и осигуровките в Бюджет 2023 обаче, събираемостта трябва да е с 15.7% по-висока от миналогодишната. До края на август приходните агенции са събрали с около 3 млрд. лв. повече от данъци и осигуровки, а до края на годината превесът трябва да достигне 7.4 млрд. лв.

В същото време разходите растат с 13.1% към края на август. Според справката към края на юли капиталовите разходи също се движат изпреварващо спрямо миналата година и са към 2.7 млрд., което е с 0.9 млрд. лв. повече в сравнение с юли 2022 г. Планът в Бюджет 2023 обаче е за около 8 млрд. лв. капиталови разходи тази година и е много вероятно да не бъде изпълнен.