Народното събрание да денонсира споразумението между правителствата на България, Гърция и Русия за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода “Бургас – Александруполис“ реши да предложи Министерският съвет на заседанието си в сряда. Русия от своя страна обяви това намеление за нелегитимно.

Искането за анулиране на междуправителственото споразумение, подписано в Атина през март 2007 г., става година и два месеца след като правителството реши България да се откаже от проекта с мотив, че подписаното с Атина и Москва споразумение за тръбата не може да се изпълни по договорения начин основно във финансовата си част. Тогава страната ни предложи на останалите участници в проекта прекратяване на действието на документа по взаимно съгласие.

Москва обаче обяви, че ще замрази проекта, а България през март 2012 г. погаси дълг от 1.8 млн. лв. към проектната компания за реализация на тръбата, в която държи 24.5 на сто, но години не бе плащала своя дял за финансирането на дейността на дружеството. Пред юли миналата година правителството отпусна други 150 хил. лв. за закриване на участието на България в проекта..

Създадената за участие в международната проектна компания “Трансболкан пайплайн“ българска “Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ” обаче продължава да съществува, сочи справка в Търговския регистър. Собственик на капитала на дружеството от 15.1 млн. лв. е Министерството на финансите.

Решението на българския парламент за възможното излизане на страната от проекта за газопровод Бургас-Александруполис при всички положения ще бъде нелегитимно. Това заяви по повод правителственото решение Игор Дьомин, говорител на руската компания “Транснефт“, която води консорциума, държащ 51 на сто от “Трансболкан Пайплайн“. Останалите 24.5 насто са на гръцки консорциум.

Излизането, на която и да е страна от проекта, се регламентира от два документа, коментира пред БИЗНЕС-ТАСС Дьомин. Договорът на консорциума за строителството на петролопровода предвижда, че напускането е възможно само след завършване на периода на развитие, т.е. след започването на експлоатацията. Другият документ, уреждащ отношенията между страните, е Виенската конвенция, но нейното действие влиза в сила, ако няма други регламентиращи документи, а такъв е договорът, посочва представителят на “Транснефт“.