Главният изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев се оказа най-скъпо платеният служител на държавна работа, става ясно от имуществените декларации на властта, публикувани от КПКОНПИ.

Трудът на банкера, който е оценен на 36 211 лв. месечно (434 537 лв. на година), се оказва много по-ценен от този на министър-председателя, чието възнаграждение е било 6954 лв. чисти пари през 2018 г., тоест пет пъти по-малко от този на банкера.

Преди около десет години, още в първия премиерски мандат на Борисов, тогавашният министър на финансите Симеон Дянков се опита да реформира заплащането в администрацията. Тогава Борисов обяви, че никой чиновник не може да взима по-голяма заплата от неговата. Вярно е, че ББР е структура извън изпълнителната власт и нейният шеф вероятно иска да е равностоен на колегите си от частните банки, но в случая все пак става дума за държавна структура.

Заплатата на Мавродиев се гласува от надзорния съвет на ББР, начело със зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов.

Възнаграждението на държавния банкер Мавродиев надвишава дори средното за мениджърите в частния банков сектор. За равнищата там може да се съди от заплатата на управителя на Българската народна банка Димитър Радев. Според закона за БНБ заплатите в централната банка не може да са по-ниски от средните пазарни нива, за да няма текучество на персонала и БНБ да привлича висококвалифицирани специалисти, а и да е независима. Така, според официалния годишен отчет на БНБ, управителят ѝ Димитър Радев е получавал по 15 368 лв. на месец през 2018 г., а според данъчната му декларация чистите му пари от трудови доходи през същата година излизат по 22 079 лв. И двете суми, които би трябвало да отговарят на средните възнаграждения за топ мениджъри в банковия сектор, са значително по-ниски от заплатата на Мавродиев.

По-високо от управителя на БНБ е оценен и трудът на другия изпълнителен директор на ББР – Николай Димитров, който за година е взел 380 221 лв. Това прави по 31 685 лв. на месец. Довереният човек на Мавродиев, който е и третият изпълнителен директор на държавната банка – Румен Митров, е получил 383 942 лв – по 31 995 лв. на месец.

Държавната ББР и централната банка са двете институции с най-високи възнаграждения в държавата, като всички останали са много назад.

Комисията за финансов надзор се опитва да ги догони, макар и неуспешно на този етап. След като шефовете на КФН вдигнаха заплатите си почти тройно в началото на 2018 г., бившата председателка Карина Караиванова е обявила в декларацията си получени чисти пари по 18 716 лв. на месец. За сравнение, през февруари 2018 г. Караиванова каза пред медиите, че новата ѝ заплата е 13 146 лв. на месец, но очевидно е взимала и надбавки. Въпреки това Караиванова не може да се мери с колегите си нито в ББР, нито в БНБ.

Заплатата на Мавродиев надхвърля дори доходите на един от най-богатите директори на държавни болници – шефа на "Св. Екатерина" Генчо Начев. Той е обявил 105 415 лв. от директорския пост и 302 730 от други трудови доходи, например медицинска дейност. Сборът на двете суми прави чисто трудово възнаграждение от около 34 012 лв. на месец.

Шефовете в държавната енергетика също не могат да достигнат висините на Мавродиев. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов например е получил 177 699 лв. трудови доходи, което прави по 14 808 лв. на месец.

Заплатите в правосъдието също изостават от тези в банкерския сектор. Главният прокурор Сотир Цацаров е обявил възнаграждение около 9000 лв. Подобни са и заплатите на съдиите, чиито декларации обаче не се обявяват от КПКОНПИ, а от съдебния инспекторат.

Председателят на Конституционния съд Борис Велчев декларира 154 519 лв. трудови доходи за година, а президентът Румен Радев е получил 122 723 лв., което прави по около 10 000 лв. на месец. Министрите са взимали по около 5000 лв.