Разходите за заплати за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг.

Това констатира одит на Сметната палата в Министерството на финансите (МФ).

При одита се установява, че промените в нормативните атове не осигуряват устойчивост на събраните приходи за сметка на постоянното нарастване на разходите за персонал, които заемат основен дял в общия размер на разходите Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 01.01.2020 – 31.05.2026 г.

Това нарушава баланса на публичните финанси, свива ресурса за инвестиции и налага системно емитиране на дълг, който се трансформира от инструмент за инвестиции в механизъм за покриване на текущи нужди.

Данъчните постъпления и осигурителните вноски формират над 80% от общите приходи в държавния бюджет и представляват най-устойчивия източник на приходи с номинален ръст от 88.8% за периода.

В динамиката на приходите се наблюдават два подпериода:

2021–2022 г.: В условията на инфлация БВП нараства номинално по-бързо от данъчните приходи поради антикризисните мерки (намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ).

2023–2025 г.: Под влияние на инфлацията и административни мерки (повишаване на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативни индексации) растежът на приходите изпреварва икономическия растеж, но не може да изпревари ръста на разходите за персонал.

Неданъчните приходи нарастват с над 6 млрд. лева (105.5%) – от 5.8 млрд. лв. през 2020 г. до 11.9 млрд. през 2025 г. Но техният дял спрямо БВП остава почти без промяна – от 4.8% през 2020 г. на 5.2% през 2025 г. Основната им характеристика е липсата на трайна тенденция поради зависимостта им от еднократните извънредни постъпления.

Върху тях оказва въздействие дивидентната политика, ежегодно определяна от Министерския съвет по отношение на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие. Предвидим и устойчив ръст обаче показват единствено таксите – държавни, общински, съдебни и най вече пътни, които зависят от икономическата активност.

Отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. нарастват със 114 на сто спрямо 2020 г. – от 11.3 млрд. лв. до 24.3 млрд. лв. Този ръст изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи, което е с близо 89 на сто. В резултат делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10.73% през 2025 г. при 9.40% в началото на одитирания период. През 2024 и през 2025 г. нарастването им е и над ръста на инфлацията – съответно 14.50 на сто и 16.22 на сто, при инфлация от 2.6 на сто и 3.5 на сто. Тези разходи се интегрират трайно в бюджета.

Концентрация: Над 90,7% от прираста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, а над 60% от увеличението е в сектор "Отбрана и сигурност" (МВР и МО).

Магистратски възнаграждения: Те са обвързани по закон с най-високите заплати в държавата, осигурявайки ръст от 79.66% (увеличение с 551.6 млн. лв.).

Численост на персонала: При спад на населението със 7.13%, щатните бройки на 1000 жители нарастват от 24.70 на 28.32. Заетите длъжности при първостепенните разпоредители се увеличават с 11 835 (+10%) до 129 819, а в общините – с 25 466 (+12.3%) до 232 367.

Незаети щатове: Делът на незаетите бройки е между 5,25% и 7,66%, като те се използват за акумулиране на икономии за последващо увеличение на индивидуални заплати и бонуси.

Капиталовите разходи по КФП бележат номинален ръст от почти 130% – от 5 млрд. лв. през 2020 г. на 11.5 млрд. лв. през 2025 г. Но средният процент на изпълнение спрямо плана е едва 78.1%.

Структурен дял: Капиталовите инвестиции формират между 7% и 12.9% от разходите по КФП (без вноската за ЕС), докато между 87% и 93% от ресурсите отиват за текущи разходи.

Общински инвестиции: Капиталовите разходи на общините нарастват близо 3 пъти – от 824 млн. лв. на 2.3 млрд. лв. Но инвестиционната програма за общински проекти за 2024 и 2025 г. не е била финансово осигурена, което води до неразплатени задължения.

Бюджетният дефицит по КФП се увеличава близо два пъти (с 93.3% или 3.3 млрд. лв.) – от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6.8 млрд. лв. в края на 2025 г.

През 2020–2021 г. той е провокиран от икономическия спад и плащанията по мерките срещу COVID-19.

През 2022 г. намалява с 65,1% до 1,3 млрд. лв. поради инфлационен ръст на приходите (23,5%), изпреварил този на разходите (17,5%).

През 2023 се покачва над 4 пъти до 5.6 млрд. лв., за да стигне до 6.8 млрд. лева през 2025 г.

За покриване на дефицитите държавата преминава към ускорено поемане на нов дълг, като той нараства над два пъти – от 14.06 млрд. евро през 2020 г. до 31.43 млрд. евро през 2025 г., а за 2026 г. се очаква да достигне 37.7 млрд. евро.

Съотношение спрямо БВП: от 22.5% през 2022 г. на 29.9% през 2025 г. и се очаква да достигне 31.3% през 2026 г.

Разходи за обслужване: Общите разходи по обслужването нарастват над 2.5 пъти – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2.53 млрд. евро през 2025 г.

Рефинансиращ риск: През следващите 10 години подлежат на рефинансиране над 12 млрд. евро стари емисии. Замяната на тези нисколихвени облигации (1–2%) с нови при по-високи лихви оскъпява обслужването.

За да се гарантира дългосрочната фискална устойчивост на страната, Сметната палата подчертава необходимостта от навременна фискална консолидация – стратегическо намаляване на държавните разходи и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетана с мерки за стимулиране на икономиката.

Към министъра на финансите е отправена една препоръка.