Трябва да се пречупи трендът на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите, предупреди управителят на БНБ Димитър Радев в отговор на въпрос какъв трябва да бъде подходът при изготвянето на бюджета за 2026 година. Това на практика ще е първият бюджет на страната ни в еврозоната.

"Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 г. и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи," подчерта Радев в интервю пред БНТ в петък. 

Управителят на БНБ изключително рядко си позволява публични коментари и критичната му позиция към финансовата политика на управляващите би трябвало да е сигнал за тревога преди планирането на приходите, разходите, данъчните закони и внасянето на самия проектобюджет за 2026 г.

По отношение на инфлацията управителят на БНБ каза, че "ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки". 

Ако проблемът с разходите ескалира, няма да има полезни ходове

"Няма да има особен драматизъм поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията и публичната, и сред хората за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс. Аз мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим с процеса на увеличаване на реалните доходи и също време на възстановяване на фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета и го управляваме по най-разумния начин. Тоест – това още може да се направи. Ако продължават тези проблеми да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове, нещо, което виждаме в момента. Вие споменахте Франция, но имаме такъв пример и близо до България – Румъния," предупреди Димитър Радев.

Вдигане на данъците, дълг или и двете – все лоши възможности 

Според него "има желание на управляващите наистина да се вдигат определени данъчни тежести". 

"И далеч, и близко. Зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки да пречупим негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Нашата приходна система, включително данъчната система, нейният дизайн е направен така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако ние поддържаме устойчиво тези разходи значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса. Как ще се финансира? И отговорите не са толкова сложни. Чрез дълг – или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация на тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика. И в този смисъл, да, аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от бюджетите през всяка една от последните поне 5 години," каза още управителят на БНБ Димитър Радев.

През последните години поемаме лош дълг

Запитан надцениха ли управляващите възможностите за поемане на дълг, той отговаря:

"Има лош и добър дълг. Добрият дълг е, когато ти вземеш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж, който от своя страна не само ще върне дълга, ще генерира допълнителни дългове. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т . е. да финансираме потреблението. Да се увеличават заплати в държавната администрация и тя да не се реформира".

"Няма съмнение, че заплатите трябва да се увеличават, но трябва да се прави разлика между общата маса на парите, давани за заплати, която е макроикономическия въпрос, и индивидуалните заплати. Фокусът е прекалено върху индивидуалните заплати, а не върху това, нека най-общо го наречем "фонд на работната заплата". Ние имаме необходимост да контролираме по-добре фондовете за работната заплата. В никакъв случай не трябва да се допусне сценарий, при който индивидуалните заплати ще бъдат замразени или ще тръгнат надолу. Но това означава реформи. Има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90% от общите разходи на тези системи. За каква ефективност може да говорим, като разходите за тези системи отиват основно за заплати? Какво става с инвестиции? Какво става с материална база? Така, че тези въпроси трябва да се разгледат внимателно. Аз мисля, че идеята и обявяването на това, че трябва да замразяваме заплати е погрешна теза. Тя дава грешен сигнал. Но аз мисля, че мястото за тази дискусия, особено сега в контекста на бюджета, е парламента. И очаквам да чуем подобни гласове."

В последните една -две години, най-вече под натиск на лидера на ДПС-Ново начало, се увеличи значително заплащането в МВР, службите, силовите структури, но преди това на военните, учителите, на цялата държавна администрация. На всичкото отгоре тя продължава да набъбва с гласуваните допълнителни правомощия на КЗК, например, или пък създаването на нови държавни предприятия като Магазини за хората, чиито идеолог също е Пеевски.