След като близо две хиляди работници от добивната индустрия излязоха на протест пред Министерския съвет в сряда, а три от най-големите предприятия от бранша спряха работа заради предложения от финансовото министерство данък "подземни богатства", правителството все пак прие проектобюджета за 2025 г. с допълнителното облагане с 15%. Ресорният министър Людмила Петкова в същото време каза, че разговорите с Българската минно-геоложка камара да намиране на приемливо и за бизнеса и за бюджета рещение продължавали и до утре можело да се внесат корекции в проектобюджета, тъй като бил приет само на вносител.

В отговор на въпрос дали това означава, че може да се намали сега предвижданата 15 процента ставка, Петкова каза, че "може да е комбинация от мерки, но в подобен размер".

Това обаче означава, че се запазва намерението на правителството да изземе около 900 млн. лв. от добивния бизнес през 2025 г., точно срещу което протестира отрасълът.

Петкова защити мярката като обясни, че преди да се стигне до решението бил направен анализ на практиките на облагането на минния бранш в ЕС и трети държави и там също имало комбинация от данък и плащане на концесионна такса, каквото е сегашното предложение на служебното правителство.

Финансовият министър каза, че продължават разговорите с минната камара, "защото не бихме искали някой от икономическите сектори да пострада и да се получи двойно данъчно облагане и5 да пострадат работни места".

Тя обаче въобще не се спря на възможните комбинации от мерки за добивния бранш, който вече обяви, че ако този данък бъде приет от правителството, ще направят жива верига около парламента.

Хората се притеснени за това, че може да им намалят заплатите, да ги съкратят и доли да затворят предприятията, сн. БГНЕС

По-рано сутринта три от най-големите български добивни предприятия – "Елаците-Мед", "Асарел-Медет" и "Каолин", спряха работа в знак на протест срещу предложения данък. Около две хиляди други миньори пък се събраха пред сградата на Министерския съвет с искане да се преразгледа облагането, което според тях ще е убийствено за бизнеса, защото го поставя в неравнопоставено положение с други подобни предприятия от Европа.

Все още не е ясно какво ще произтече от преговорите между правителството и минната камара и дали ще се постигне компромис по горещата тема, след като финансовото министерство много набързо се отказа дори да предложи в проектобюджета анонсираните си намерения за данък "свръхпечалба" за банките.

Протестиращите пред Министерския съвет в София се заканиха да предприемат живи вериги около парламента, ако данъкът не отпадне. Трите протестиращи добивни предприятия остават със спрени машини, а от "Елаците-Мед" обявиха, че това ще продължи до оттеглянето на предложението за допълнителното облагане.

Още по темата

Ефект на минната индустрия, който статистиката изпуска

12 септември 2023 10:26

Хората се притеснени за това, че може да им намалят заплатите, да ги съкратят и доли да затворят предприятията, сн. БГНЕС

Работещите в добивния бранш са притеснени, че солидната финансова тежест ще доведе до съкращения, затваряне на мини и пълна неконкурентност на българските дружества от сектора на европейския пазар.

"Това е убийство за добива в бранша. Като има по-малко печалба, или ще се намалят парите, или ще се съкратят хора. По този начин докарват нашите предприятия до фалит, за минния бранш говорим. Оставаме без работа заради тези мафиоти. Трябва да премахнат този данък", коментираха протестиращите.

"Този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията в миннодобивния бранш и в края на краищата ще доведе до ликвидация на миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 4 до 5 процента от брутния вътрешен продукт", коментира пред протестиращите председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Валентин Вълчев.

"В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от миннодобивния бранш и обезлюдяване на региони", каза още той.

"Разумът трябва да надделее, иначе държавата ще загине", заяви Добрин Стефанов, шофьор на булдозер в едно от минните находища, цитиран от БГНЕС.

Още по темата

Минният бизнес призова за ускорено разрешаване на проучванията и добива на критични суровини

5 юни 2024 11:46

Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК) доц. д-р инж. Иван Митев определи новия налог като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. "Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15% няма пазарна логика. Предложението е абсурдно", смята той.

Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

Множество протестиращи, облечени с жилетки на КНСБ, държаха плакати, на които пишеше: "Да градим мостове, а не бариери: ЗА една общност!" и "Добиваме отговорно и с грижа".

"Те ни обират постоянно. Заплати, работни места. Ще протестираме докато не спечелим!", заяви друг протестиращ – Пламен Христов.

Финансовото министерство предложи бюджет за догодина с невиждан ръст на приходите от 20 млрд. лв., голяма част от които се предвижда да дойдат именно от данъка "Подземни богатства", от предложената от министър Людмила Петкова данъчна амнистия за фирми и граждани, които са укривали доходи.

Според заетите в бранша по този начин правителството толерира некоректните платци и товари стриктните данъкоплатци като добивния бизнес.

Още по темата

Как отпадъците от рудодобива стават суровини

18 август 2023 08:07

Правителството трябва да намери начин как хем да покрие дефицитът от 18 млрд. лв, за да го сведе до изискваните за еврозоната 3 процента или около 6 млрд. лв., хем да покрива обещаното голямо увеличение на заплатите в армията и МВР, както и да може да плаща увеличените съществено през последните три години пенсии, които започват да тежат сериозно върху разходната част на фиска.

Потърпевши от новата фискална политика са и производителите на алкохол и цигари, чиито акцизи се вдигат, както и ресторантьорите, за които се връща 20-процентната ставка за ДДС.

Производителите на алкохол вече предупредиха, че това ще означава повишение на цените на алкохола и увеличаване на потреблението на продукция от незаконни казани.