Възобновяемите енергийни източници в България нарастват главоломно. Преносната и електроразпределителните мрежи се задъхват с присъединяването им, а енергийните потоци стават все по-трудно управляеми, дори и с дигитализацията на процесите по балансиране на производство и потребление. Отрицателни цени на свободния пазар има дори и в полунощ, тарифите за излишък и недостиг на електроенергия достигнаха баснословни цени съответно от минус 2684 лв. до 6342 лв./МВтч, а битовите потребители продължават да се "радват" пасивно на едни от най-евтините цени на тока в Европа, определяни от държавния регулатор.

Всъщност домакинствата могат да са много важна част от решаването на проблемите с балансирането на електроенергийния пазар и бума на слънчеви и вятърни паркове, като се превърнат в изравнител на огромните ценови разлики между дисбалансите и в крайна сметка самите те да имат по-изгодни цени. За да станат обаче клиентите активни и да са съществен фактор и печеливши от ситуацията, трябват редица законодателни промени и нови регламенти. Само че в момента цялата система е в капана на политическите игри. Повечето партии нямат интерес от трайни решения в подкрепа на домакинствата и бизнеса, а от схеми на техен гръб и евтини политически лозунги за това как осигурявали евтин ток. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която от догодина ще бъде лишена от правото да определя крайните цени на тока за бита, но все още ще има думата за тарифите на мрежовите услуги, е под прицела на партии и бизнес групи, а това отслабва нейната независимост и решимост за важни реформи.

Това са част от изводите на експертите, участвали в дискусия, посветена на проблемите на електромрежите, тяхната дигитализация и трансформация, организирана от Центъра за изследване на демокрацията във вторник.

Ниски цени – безотговорно потребление

Електроразпределителните дружества за пореден път се оплакаха, че заради задържането на ръста на цените на тока за бита се орязват инвестициите им в мрежите, което силно влияе не само на качеството на услугите им, но и на възможностите домакинствата да избират гъвкави тарифи и да ползват ток във времето, когато той е най-евтин.

За да стане това, е необходимо пазарът на ток за бита да бъде реално освободен, а сегашните електормери с две тарифи да бъдат сменени с умни измервателни устройства. Нужни са и икономически стимули, за да станат потребителите активни. Това означава КЕВР от догодина да започне да определя адекватни цени за достъп, пренос и разпределение на електроенергията, също така електромрежите да бъдат модернизирани като се привлекат европейски фондове. А цяла година, по неясни причини, електроразпределителните дружества не могат да подпишат с енергийното министерство договори за безвъзмездни 120 млн. лв., предоставени още миналия юни от Модернизационния фонд на ЕК, които са именно за умни електромери и модернизация на мрежите им.

"Българската енергийна мрежа е пред 4D-трансформация – дигитализация, декарбонизация, дерегулация и децентрализация, и за целта трябват най-ефективните решения, които няма да натоварят много цените на мрежовите услуги", коментира Карел Крал, изпълнителен директор на доставчика на ток и мрежови оператор в Западна България "Електрохолд". Като проблем той отбеляза, че в момента КЕВР не признаха амортизацията на енергийната инфраструктура като разход, а дигиталните инвестиции имат кратък живот от 6-8 години.

Още по темата

Зелен преход по български: ВЕИ ускоряване в нормативен хаос и мрежови пречки

27 февруари 2024 17:02

Крал отбеляза, че с навлизането на слънчевите централи, днес през деня цената на тока е по-ниска от нощната тарифа, а има периоди, в които е отрицателна, и затова потребителите трябва да станат естествени балансьори на потреблението като се възползват от ниските стойности.

Когато се фаворизира държавното

Като парадокс на държавната политика бе посочено това, че тя изтиква за еврофинансиране проекти на държавния "Електроенергиен системен оператор", така че те да получават повече безвъзмездни пари от частните мрежи. Представителят на ЕРП Юг и ЕВН Здравко Братоев каза, че ЕСО смята да модернизира с европари подстанциите си, но операторите на мрежите средно и ниско напрежение не могат да постигнат техническите изисквания, за да има ефект от обновяването за крайните потребители.

"От 15 години се опитваме да направим дигитален близнак на нашата мрежа и с едни клик да се управлява системата и да се пренасочват енергийни потоци, но без инвестиции във физическата инфраструктура просто светва червена лампа, че мрежата няма капацитет и толкова", каза Братоев. По думите му в момента управлението на мрежата е така структурирано, че има периоди, в които тя е силно претоварена, а в други се използва едва 20 процента от капацитета ѝ. Според него този проблем може да се реши с умното измерване на потреблението, но законодателите не предприемат нищо.

В началото на дискусията се включи Делян Добрев от ГЕРБ, който за пореден път ще е депутат и е възможно отново да оглави парламентарната енергийна комисия. Той посочи, че предстои да се види ефектът от предвидена гъвкава схема за присъединяване на производителите на ток, при която свободната в определени часове мрежа да може да се ползва от източници на енергия, които работят в момента, а не да е резервирана и да стои без натоварване. Добрев бързо напусна конференцията и не остана да чуе по същество проблемите на частните мрежови оператори и предложенията им за решения. В срещата не се включиха и представители на ЕСО, който има последната дума в управлението на енергийните потоци и балансирането им.

Законодателно безхаберие

"Енергийната ефективност ще се появи едва при пълната либерализация на пазара (излизането на бита от защитените цени трябва да стане от 1 януари 2026 г. – б.а.)", каза още Братоев. По думите му това по естествен път ще стимулира и създаването на енергийни общности, вътре в които ще се обменят произведени от самите тях количества електроенергия. "Въвеждането на нетиране на електроенергията ще позволи, ако аз имам къща на морето с фотоволтаици, да мога без проблем да ползвам тока в жилището си другаде", даде пример той за засичане на производство на едно място и прехвърляне на потреблението чрез приспадане на друго място. За целта обаче трябват регламенти как това да става между самите мрежови оператори.

Още по темата

Ще пропилее ли България еврошанса за енергийна трансформация

18 август 2020 09:13

Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт, отбеляза, че предвид вървящата вече трансформация и предстоящата сериозна дигитализация на мрежите, трябва да се подсили значително капацитетът на енергийния регулатор, а ЕСО да прехвърли част от своите отговорности по управлението на мрежата на електроразпределителните предприятия. Но въпросът отново опира до пари и признаване на разходите за електропроводи в цените на мрежовите оператори. Стайков също отбеляза, че от Модернизационния фонд на ЕС за държавния оператор са предвидени 600 млн. евро, едва 100 млн. евро са за трите частни ЕРП, а в същото време тяхната мрежа е седем пъти по-голяма от тази на ЕСО.

Дайте икономически смисъл и потребителите ще се активират

"Хардуерът може без софтуер, но обратното – не", коментира Мирослав Ризов от "Шнайдер Електрик". По думите му има множество технологични решения за ефективно управление на електроенергийните мрежи, включително с изкуствен интелект, който на базата на алгоритми помага за превключване на потоците и изключване на участъци при аварии и бури. Ризов коментира още, че в помощ на решаването на проблемите на мрежите би било създаването на микромрежи и използването на софтуер, който да информира потребителите кога е най-евтино за ползват електроенергия на база прогнози.

Участващите в дискусията отбелязаха, че повечето хора по обяд са на работа и това е пречка за активизирането на битовите потребители да ползват ток според временните тарифи. Енергийният експерт Георги Касчиев обаче обърна внимание, че всъщност повече са пенсионерите и учениците, които по това време са си вкъщи и могат да бъдат информирани за ползите от пускане на пералня, съдомиялна и други електроуреди в момент, когато цените на пазара са ниски.

Също така бе отбелязано, че има напредък при изграждането на съоръжения за съхранение на електроенергия заради понижените цени на батериите и повишаването на тяхната ефективност.