Два текста спънаха на финалната права чаканата от над 10 години реформа на втория и третия пенсионен стълб. Става дума за разширяването на възможностите за инвестиране на парите за пенсии в инфраструктурни проекти, а също така и таксите, събирани от частните фондове. Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) влязоха за гласуване на второ четене в пленарна зала в четвъртък, но след критични коментари в залата, по предложение на Деница Сачева от ГЕРБ, гласуванто бе отложено.

Основната идея на промените е да се раздвижи управлението на пенсионните спестявания, които вече надхвърлят 31 млрд. лв., тъй като в момента ограниченията за инвестиции са твърде тежки и постигната доходност от фондовете за последните 20 години не е задоволителна. Раздвижването ще стане чрез въвеждането на т. нар. мултифондове, тоест подфондове, чрез които парите ще се управляват с различен риск в зависимост от възрастта и избора на гражданите.

Повечето парламентарни групи като цяло подкрепят реформата, с изключение например на "Възраждане", които се обявиха за закриване на втория стълб, както и БСП. Борислав Гуцанов от левицата, който като социален министър не се яви в парламента, за да защити реформата, заяви от парламентарната трибуна в четвъртък, че законопроектът е "лобистки", защото реформата трябвало да бъде направена, но не по този начин. На финалната права обаче резерви по два ключови текста изразиха и депутатите от "Продължаваме промяната-Демократична България".

Още по темата

Частните пенсионни фондове искат да инвестират в пътища и ВиК

30 октомври 2025 07:21

"Има важна реформа, която гласуваме днес. Тя ще бъде от полза за хората. Нека да не слагаме два текста като заложници на цялата реформа", призова Венко Сабрутев от ПП-ДБ.

Единият текст е свързан с идеята на пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор да се разширят възможностите за инвестиции на пенсионните спестявания на населението в инфраструктурата на България. Това е практика в много други държави, докато в момента към 67% от капиталите се инвестират зад граница. Проектът предвижда таван на инвестициите в инфраструктура – до 10% от активите на фондовете.

Сабрутев настоя за отпадането на предложен текст, според който частните фондове ще могат да инвестират в "корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50 на сто държавно участие, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти". Той се притеснява, че въпросните инвестиции ще минават през Българската банка за развитие. Въпросният текст обаче не е нов, тъй като същият фигурира и в действащия Кодекс за социално осигуряване от 2009 г. насам. На този фон предложението на Деница Сачева от ГЕРБ е текстът да се разшири, като се допише, че се позволяват и инвестиции в т. нар. инфраструктурни облигации, тоест корпоративни облигации за финансиране на инфраструктурни проекти, които се търгуват на фондова борса в ЕС.

Преди Нова година зам.-председателят на КФН Диана Йорданова обясни, че е редно парите на българите за пенсии да се инвестират в България и да подкрепят модернизирането на инфраструктурата в страната, като това ще носи и доходност за хората. Става дума за пътища, пристанища, енергийни съоръжения, транспорт, социална, а също и ИТ инфраструктура. Йорданова даде пример, че подобна практика има в много европейски страни като Румъния, Гърция, Италия, Хърватия и др. Според текстовете задължително инфраструктурните облигации ще търгуват на фондова борса или подобен пазар, за да има прозрачност. Идеята ще изисква концесиониране на инфраструктурата, така че да се събират такси за ползването ѝ. От друга страна, въвличането на частни инвеститори като пенсионните фондове във финансирането на инфраструктурата ще означава допълнително ниво на контрол в сфера, която до момента е в центъра на куп корупционни скандали за отклоняване на бюджетни средства и сакове с пари.

Още по темата

КФН: Няма да сме бухалка, ще раздвижим спестяванията

14 ноември 2025 15:20

Другата ябълка на раздора са таксите, събирани от пенсионните дружества. През 2025 г. например пенсионните фондове са събрали общо 335 млн. лв. от такси и удръжки, сочи статистиката на Комисията за финансов надзор. От асоциацията на пенсионните дружества твърдят, че те работят с една от най-ниските норми на печалба във финансовия сектор у нас. Печалбата общо на частния пенсионен бранш през 2025 г. е била 155 млн. лв. на фона на 3.6 млрд. лв. печалба на банките.

Законопроектът предвижда плавно намаление на таксите, но то е за период от 10 години, като постепенно тежестта на фиксираната част от таксата намалява за сметка на инвестиционната част. Според критиците на реформата заложеният график за намаляване на таксите не е достатъчно амбициозен. От друга страна обаче, проектозаконът предвижда по-високи изисквания към капитала на частните фондове, както и увеличаване на резервните им фондове от 4 на 11, за което е нужен ресурс.

Ако промените все пак бъдат окончателно приети, от 2027 г. спестяванията за втора и трета пенсия ще могат да се инвестират с различен риск.

Още по темата

Парите за втора пенсия на хората до 50 г. ще се управляват по-раздвижено

18 декември 2025 08:07

Гражданите ще имат избор сами да определят в какъв подфонд да се управляват парите им, но тъй като много от хората не проявяват интерес към втория стълб и влизат в служебното разпределение, то ще става на база на възрастта на осигуреното лице. Смята се, че възраст, която предполага по-дълъг жизнен хоризонт, е подходяща за инвестиции с по-висок риск, а парите на хората преди пенсия трябва да се инвестират консервативно.

Затова проектът залага в динамичен подфонд да отиват хората до навършване на 50 години, в балансиран – от навършване на 50 години до 3 години преди възрастта за пенсия и в консервативен подфонд – задължително участват лица, на които остават 3 или по-малко години до пенсия.

Хората ще могат да местят парите си по веднъж на година, но това ще става до 3 години преди пенсия, когато задължително ще минават в консервативен фонд.