Повече инсталирани енергийни мощности – основно слънчеви и за съхранение, но по-малко производство на електроенергия при ръст на крайното потребление на ток в България в последните пет години, което се задоволява чрез намаляване на износа на електроенергия от страната. Това отчита доклад на неправителствената организация "Булатом" за изменение на основните характеристики на електроенергийния сектор в България през 2025 г. спрямо 2020 г.

Според него инсталираната мощност е нараснала с 45 на сто, но общото ѝ производство е спаднало с 4%. Основните причини са по-ниска използваемост на АЕЦ "Козлодуй", която миналата година е била 87.7 процентна спрямо 94.9% пред 2020 г., рекордно малкото използвани хидроцентрали и значителният ръст на фотоволтаиците, които обаче работят средно за годината едва на 12–17% от мощността си. Крайното потребление междувременно се е увеличило с 5.5% и разликата в общия спад на производството се покрива от по-малкия износ.

Фактически обаче, макар АЕЦ "Козлодуй" да държи едва 10 на сто от инсталираните енергийни мощности в страната, а миналата година да е произвела с тераватчас по-малко ток спрямо 2021 г. и тези 14.5 ТВтч да са най-ниския ѝ обем от 2021 г. насам, ядрената централа остава водещ доставчик и е осигурила 40.4 на сто от произведената енергия в страната. Така тя остава най-ефективният производител на ток.

Още по темата

С батерии за 8.6 ГВтч България влиза в ерата на слънчев ток по всяко време

12.08.2026 07:55 Владислава Пеева

На обратния полюс са фотоволтаиците. Те вече заемат 32.7 на сто от всички инсталирани мощности със своите 6104 мегавата през 2025 г., което е ръст над четири пъти спрямо наличните 1121 МВ през 2020 г. С три пъти по-голяма мощност от тази на АЕЦ "Козлодуй" те обаче са произвели над два пъти по-малко ток – 6.3 ТВтч през 2025 г., и техният дял в общото производство е 17.5 на сто.

В доклада се отбелязва също така, че ръстът на слънчевите мощности през миналата година е значително по-нисък (33.6%) от реализирания през 2023 г. (79.1%) и бележи втора
поредна година на намаляване на темповете на изграждане на нови фотоволтаици след
отчетения през 2024 г. ръст от 47.7%.

Интересът към възобновяемите енергийни източници в страната обаче съвсем не е секнал. По данни на държавния електропреносен оператор, базирани на обявените инвестиционни намерения, в периода 2026-2035 г. са планирани нови общо 11 422 МВ нови мощности, от окито 7452 МВ са слънчеви, 3206 МВ – водни, а 747 МВ – вятърни. Към системите за съхранение на електроенергия, която са новият играч, променящ коренно картинката на енергийния пазар, в следващите девет години ще се прибавят още 7610 МВ.

Ако всички те бъдат реализираниу към 2035 г. 55.5% от вътрешното потребление се очаква да се задоволява с електроенергия, произведена от ВЕИ, сочат данните на "Електроенергийния системен оператор".

Още по темата

ВЕИ и батериите с основен принос за ръста с 62% в износа на ток от България

09.10.2026 14:36

Рязкото навлизане на системите за съхранение на енергия, които през 2025 г. от 86 MВ достигат 1382 MВ (или 7.4% от общата инсталирана мощност), ги превръща в ключов фактор в електроенергийния микс на страната, отбелязва се в доклада на "Булатом". Те реално заемат пета позиция в класацията на инсталираните мощности със 7.4%, непосредствено след АЕЦ с 10.7%. През 2025 г. електроенергията ,отдадена в системата от батериите, е почти 73 ГВтч, което достига 12.6% от производството на ПАВЕЦ.

За първи път докладите на енергийния регулатор за 2025 г. включват подробни данни и за битовите и небитовите клиенти, които произвеждат електроенергия за собствени нужди и за броя на инсталираните фотоволтаични инсталации и батерии. Става въпрос за общо 2680 битови и 9863 небитови фотоволтаични инсталации, както и общо 845 батерии за съхранение за лично ползване. Така те са си осигурили близо 374 ГВтч собствено производство спрямо 205 ГВтч през 2024.

Още по темата

Въглищният ток е под 5% в 19 страни на ЕС, България е близо до ВЕИ преврат

22.01.2026 08:07 Владислава Пеева

Любопитен детайл в анализа на "Булатом" е завръщането в известна степен на въглищните централи на пазара. Според данните през 2025 г. тяхното производство е нараснало до 9.2 TВтч с близо тераватчас спрямо предходната година и е осигурило 25.7% от общата произведена електроенергия. Така централите на лигнитни въглища са се наредили на второ място (след АЕЦ) в класацията на типа генериращи мощности, захранващи енергийната система на страната. Все пак спрямо 2021 г., когато са произвели 16 ТВтч, спадът им е почти наполовина.

Отбелязва се и негативната трайна тенданция за спад на производството от хидроцентрал до 2.87 ТВтч през 2025 г., с което за петгодишния период свиването е с над 43 процента. В същото време миналата година възстановяването на част от хидроагрегатите на ПАВЕЦ "Чаира" е довело до 580 гигаватчаса производстно от този вид съоръжения, което е най-висок резултат за периода след 2021 г.

Съгласно официалните данни на Комисията за енергийно и водно регулиране, след няколкото последователни години на намаляване, произведената електроенергия през 2025 г. се стабилизира над нивото на 2023 г. достигайки 36 тераватчаса, но все още остава с 21%, под максималното производство отчетено през 2022 г., което е 50.578 ТВтч.

Обобщени са и данните за поскъпването на електроенергията за бита в страната, което след 2020 г. е общо 32.87%.