Бизнесът: България трябва да увеличи веригите на доставки в собствената си икономика

България трябва да да увеличи веригите на доставките в рамките на собствената си икономика, за да гарантира устойчив и траен растеж в следващите десетилетия. Водеща цел пред българския бизнес е запазване на конкурентните му предимства, трансформирайки икономиката си по пътя на зеления преход и с ударно внедряване на иновации. Около тези основни изводи се обединиха участниците в конференцията "Бизнесът и регионите – Трансформацията", организирана от списание BGlobal и Българската стопанска камара. Тя събра на едно място представители на структуроопределящи компании, на местната власт и на правителството.

В три направления трябва да бъде насочен фокусът на усилията на страната по пътя на трансформацията, посочи вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов чрез видео съобщение. Първо, регионалното развитие и намаляване на регионалните дисбаланси. Второ - политиките за декарбонизация на икономиката и трето: дигитализация на производството и услугите. За реализирането на целите има достатъчно европейски средства, които ще дадат възможности за насърчаване на малки и средни предприятия, за научноизследователска дейност, за насърчаване на високотехнологични инициативи на бизнеса, за повишаване квалификацията на работещите и др., стана ясно от думите му.

"Но, за да сме успешни е много важно да се води диалог между големите компании, малките фирми и местната власт, заедно да определим визията за България на следващото десетилетие, която искаме да изградим. България, която върви в крак с времето на глобалните процеси и в същото време защитава своите предприятия и работещите", каза Пеканов.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви от своя страна, че малките и средни предприятия действително са гръбнакът на икономиката ни, но нейният локомотив са големите компании, защото те са тези, които първи внедряват политиките за устойчивост, иновации и корпоративна социална отговорност.

"Трябва да изясним как си представяме взаимните си ангажименти, така че трансформацията да се отрази не само на големите компании, а на малките, на хората и местните общности. За да може тази трансформация да не е драматична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим", каза шефът на БСК.

Защо е необходимо да доставяме извън ЕС, вместо да увеличим веригите на доставки в България?

Главният изп.-директор на КЦМ 2000 Румен Цонев посочи, че компнията му произвежда акумулатори за съхранение на електроенергията, добивана от соларните и вятърните електроцентрали. Той риторично зададе въпрос защо те не се използват за съхранение, а се внасят батерии, произведени дори извън ЕС.

"Държавата трябва да работи да се създадат дълги вериги на доставки в България, да използваме нашите конкурентни предимства, а не да сме просто пазар на дълги вериги извън Европа", е позицията на шефа на КЦМ. Сегашната ситуация според него не е устойчива и трябва да се работи за по-голяма самодостатъчност на национално и регионално ниво.

От думите му стана ясно, че иновациите в икономиката ще са моторът, който ще носи допълнителни конкурентни предимства.

"Преди 20 години в КЦМ започнахме да работим и преди 5 години внедрихме една от най-иновативните технологии в света – вместо да редуцираме оловния оксид с въглерод и да получим металът олово и въглероден двуокис, от който всички в момента се оплакваме, използвахме втория метод за получаване на олово – редуцирахме оловния окис с оловен сулфит, който се съдържа в рудата и получихме олово и серен двуокис, от който се произвежда сярна киселина, един от най-употребяваните химикали в света… Успяхме да увеличим добива на основни и остатъчни продукти от суровините ни. Имаме най-съвременния завод за производство на олово, като намалихме с 20 пъти ползваната енергия", посочи Цонев.

В унисон със "зелените цели"

По време на конференцията големи компании посочиха конкретни свои цели, които са в унисон със "Зелената сделка" на ЕС и са гаранция за производство на "зелена енергия". Иван Градинаров от "Аурубис" заяви, че предприятието си е поставило за цел да задоволява половината си нужди от електроенергия от такава произведена от ВЕИ до 2050 г. Компанията вече изгради фотоволтаичен парк в близост до производствената си база, но той покрива само 2.5% от общата консумация на година.

"Последните месеци цените на тока са доста високи. Тази тенденция ще се запазва, като по отношение на устойчивото развитие на компаниите е много важно те да си осигурят източници. Особено за енергоконсумиращо производство като нашето", обясни Градинаров. Той каза още, че в момента в компания от групата в Хамбург се провежда експериментално захранване на анодна пещ с водород за гориво. Ако този опит бъде завършен успешно, нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.

По време на дискусията Илия Гърков, вицепрезидент на "Дънди прешъс металс" и изпълнителен директор на златодобивната компания за България сподели, че за него трансформация означава промяна от едно състояние в друго, а устойчивостта определя, че няма връщане назад.

"Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало предприятие изградихме лидер в иновациите в световната минна индустрия", каза Гърков. Той даде пример с Австралия, където получаването на разрешение за добивна дейност отнема максимум 3 месеца, а в България този период е 17 години. Въпреки това "Дънди" успя да отвори първия рудник у нас след 40 г., Ада Тепе край Крумовград. Междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните дейности, автономен подземен дрон и намали консумацията си на енергия при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чиито тестове са завършили наскоро, е за автономна 45-тонна машина, която да работи без водач в рудника.

За Доминик Хамерс, изп. директор на групата "Геотехмин", която управлява над 20 дружества с общо 4000 служители, устойчива трансформация е да разбереш как твоят бизнес въздейства върху околната среда, хората и икономиката. И как да направиш така, че бизнесът да продължава да го има.

"Нямаме специална стратегия за устойчивост, но балансът между екология, икономика и общество винаги е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо, което се прави постоянно. Може би не трябва да говорим за трансформация, а за устойчив напредък", смята Хамерс.

Той даде пример с инвестиция, направена още през 2009 г. в рудник "Елаците". Неговата пълна автоматизация намалява с 4300 т емисиите СO2, много преди това да стане приоритет на ЕС. В момента групата инсталира две фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на Геотрейдинг АД в София и Етрополе.

Бисерка Янева, директор Човешки ресурси в "Асарел Медет" изтъкна, че за последните 20 години компанията е инвестирала 1.4 млрд. лв. в седем различни направления. Заради изключително ниското съдържание на мед в рудата (0.27% при средно за сектора около 0.5 и 1%) те са принудени постоянно да внасят и внедряват нови технологии, защото иначе ще загубят ефективност и конкурентоспособност. Дори през миналата пандемична година и занижената икономическа активност са вложени 75 млн. лв. инвестиции. Така през годините компанията е спестила 45% емисии от минните превозни средства. С модернизацията в обогатителната фабрика са намалени с 15% разходите за електроенергия на флотационната фабрика.

Кредитни продукти ще помагат за прехода в икономиката

Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева от своя страна обяви, че банката разработва кредитни продукти, които подпомагат малкия и средния бизнес в прехода към въглеродно неутрална икономика. По думите на Минчева, днес финансовите институции трябва да познават въглеродния отпечатък, оставян от техните клиенти и дори да не желаят, понасят риска от климатичните промени. Затова и догодина ще се проведе първият стрес тест върху финансовия сектор за устойчивостта му на фона на климатичните промени.

"Скоростта, с която промяната се случва, е огромна и продължава да се ускорява. Не се променя само някакъв аспект, а целият ни бизнес модел, като само за последните 10 години банковият сектор може би се е променил повече, отколкото за последните 100 или 500 години", каза още Минчева.

Сега ролята на банката е не само да е до клиентите, когато правят своите инвестиции, не просто да участва в съставянето на плановете им, но да работи заедно с тях в проектирането на трансформацията. И в същото време да полага усилия да поддържа устойчивост в собствената си дейност в прехода към въглеродна неутралност. Като пример Минчева посочи, че в момента повече от 90% от операциите, които банките осъществяват, се инициират от човек или организация, които не се намират в банков клон.

Общините ще усвояват европари с общи проекти

Едва от 2013 г. държавата видя ролята на общините да привличат и задържат инвеститори и те могат да връчват сертификат клас В, каза изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева. Тя побърза да уточни, че този инструмент не е особено привлекателен и досега са връчени едва 10 сертификата. Индустриалните зони в Пловдив и Шумен обаче са свидетелства, че местната власт може да привлича и задържа инвеститори.

Георгиева изтъкна, че над 7 млрд. лв., или над половината от предвиденото по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС ще бъдат за общинска инфраструктура и местните власти започват да се готвят за това. Според новите изисквания за еврофинансиране е необходимо да кандидатстват поне 3 общини в сътрудничество с бизнеса. Георгиева посочи, че в Северна България вече се създават партньорства от 5 и повече общини.

"Общината изпълнява много важна балансираща роля при предлагането и търсенето на труд, а задържането на хора е много важно за привличането и на инвеститори", каза социалният зам.-министър Иван Кръстев.

Над 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост ще се реализират от социалното министерство, припомни Кръстев. Един от големите проекти в плана е платформа за дигитално обучение. Той е за над 327 млн. лв. и до 2026 г. трябва да осигури обучение на 500 000 души, което е 1/6 от работещите.

"Целта е да покрием всички сегменти, първо хората с нулеви дигитални компетенции, защото опасността е да се озовем пред цифрова пропаст – малцина супер квалифицирани, с дигитален профил, и маса неумеещи да боравят с цифрови технологии", каза зам.-министърът.

И добави, че средствата по Програмата за развитие на човешките ресурси в новия програмен период са значително повече – над 2 млрд. лв.