Бизнесът: Данък "уикенд" удря коректните фирми

Въведеното от правителството правило бизнесът да плаща за това, че фирмени активи, за които държавата му е върнала данъка върху добавената стойност, се ползват и за лични нужди – т.нар. данък "уикенд", удря коректните данъкоплатци. За тях изискването да попълват отчети към приходната агенция как са използвали всяка вещ над 700 лв. носи не само финансова, но и допълнителна административна тежест, която ще пречи на развитието на бизнеса им.

Затова и некоректните фирми ще укриват ползването на фирмените активи за лични нужди, смятат представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал България (АИКБ), браншови организации и фирми, който осъдиха проблема във вторник.

Според Велин Филипов, зам.-председател на ИДЕС), практически фирмите се товарят със сериозна допълнителна данъчно-осигурителна тежест. Причината е, освен 20-те процента ДДС непризнат данъчен кредит върху ползваните за лични цели активи, следва да се имат предвид 10-те процента данък върху доходите на физическите лица, получатели на непаричен доход, и около 30% осигурителни вноски. Освен това НАП иска прекалено детайлно да се следи актив по актив, въвежда се трети вид амортизация и други изисквания, което води до разходи за поддържане на персонал, който да следи ползването и отчитането на фирмените активи.

"Не сме против данъка, а сме против начина на администрирането му и объркващите указания на НАП. Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи, а не на ниво телефони, лаптопи или таблети“, каза Велин Филипов.

Николай Петков, член на управата на АССП, припомни, че от Министерството на финансите многократно са декларирали, че данъкът ще се отнася много скъпите активи, а в крайна сметка това не е станало.

Затова бизнесът предлага да има праг на стойност на облагаемите активи в размер на 50 000 лв. (а не 700 лв.), какъвто е прагът за регистрация по ЗДДС, и опростено разпределение на ползването на активите за служебни и лични нужди в пропорция 80:20.

По думите на Катя Крънчева, зам.-председател на АССП, коректният бизнес ще бъде натоварен с допълнителна данъчно-осигурителна и административна тежест, достигаща до 60%, а некоректният бизнес ще продължи да укрива счетоводна информация и данъци.

От данък "уикенд“ най-силно ще пострадат микро- и малките предприятия, където много често активите се ползват едновременно и за търговска дейност, и за лични нужни, посочи Станислав Попдончев, финансов директор в БСК.

Бизнесът смята също така, че премахването на изискването за публикуване на годишни финансови отчети от микро- и малките фирми ще доведе до непрозрачност на дейността им, която и без това не подлежи на финансов одит. Не трябва да се забравя, че 92% от всички фирми у нас попадат в тази категория, освен това много малки фирми ползват евросредства и и намалявайки изискванията за прозрачност се увеличава опасността от корупция.

Не са малко случаите, при които една фирма подава отчет към НСИ със занулен оборот, а при кандидатстване за европроект се декларира реален и дори завишен оборот, защото има изисквания за оборот, за да получи финансиране, обясни Жечко Димитров, програмен директор в БСК. ППарадоксално е, че се правят промени в полза на бизнеса, а всички са недоволни – това говори за качеството на законодателния процес и за това колко необходимо е да се прилага изискването за оценка на въздействието“, допълни той.