Бизнесът е против поредно отлагане на новата формула за такса "смет"

Бизнесът е против поредно отлагане на новата формула за такса "смет"

Да не се отлага за поредна годината новата формула на такса "смет" е едно от основните искания на бизнеса по отношение на данъчните закони. Това стана ясно след провелото се заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество във вторник.

Няколко бизнес организации, сред които Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), искат от догодина да станат факт подготвените от финансовото министерство през пролетта промени в Закона за местните данъци и такси.

Те предвиждат нова формула за таксата, която трябваше да бъде изготвена отдавна. Промените обаче не са част от пакета данъчни закони, който финансовото ведомство внесе в Министерски съвет преди броени дни.

Според готовия проектозакон от пролетта такса "смет" от 2017 г. трябва да се определя само на базата на количеството изхвърлен отпадък или на броя на ползвателите на имота и да не зависи от данъчната оценка.

Очаква се новата формула да завиши таксата на много от домакинствата и да намали удръжката за бизнеса, който досега поемаше по-голямата част от разхода по линия на по-високите данъчни оценки на бизнес сградите. Според изчисления на експерти в момента около 70% от приходите от такса "смет" са от бизнеса, а той генерира 30% от отпадъка. Ако съотношението се обърне, таксата за някои граждани може да се увеличи в пъти.

Вероятно именно непопулярността на мярката е притеснението на управляващите, заради което те за пореден път се готвят да отложат промяната.

В момента много от финансово закъсалите общини имат огромен недостиг и просрочени задължения тъкмо по перото "сметосъбиране". В същото време те не спират да подписват дългосрочни, необезпечени финансово договори за услугата за години напред с избрани фирми.

Например една от най-закъсалите общини – Сливен, твърди, че има загуби от 18 млн. лв. заради прекалено ниски нива на данък сгради и такса смет през последните 4 години. Нивото на такса смет е било 22 лв. на жител при 51 лв. в други подобни кметства.

Затова най-големи просрочия – в размер на 4.6 млн. лв., общината има тъкмо към компанията за извозване на смет ДЗЗД "Грийн партнърс – БКС", която според някои медии е свързвана с бизнесмена Румен Гайтански (Вълка). Към същото дружество общината е поела ангажименти за разходи в размер на 16.7 млн. лв. към края на 2015 г. Цели 36 млн. лв. пък общината се е ангажирала да плати на друга сметосъбираща фирма – "Консорциум ЛТБ България Холдинг".

"За съжаление, за поредна година сме свидетели на отлагане на приемането на предложените и подготвени реформи в областта на определянето на таксата за битовите отпадъци за гражданите и бизнеса. Наши представители участваха активно в процеса на подготовка на визираните по-горе проекти. Нещо повече – като отговорен изразител на интересите на българския бизнес бяхме инициатори на значителна част от предлаганите промени. Считаме, че това е начинът за справедливо въвеждане и прилагане на принципа "замърсителят плаща“ – нещо, към което сме се стремили в продължение на години, и което ще ни доближи до добрите европейски практики", посочват от АИКБ.

"Поредното блокиране на прилагането на европейския принцип "замърсителят плаща“ ще доведе до задълбочаване на проблемите с разделното събиране и рециклиране на отпадъците, включително на паралелното припокриващо се финансиране на едни и същи дейности и корупционни практики. Налице е и риск от налагане на значителни санкции от страна на ЕК по отношение на действащата система за управление на масово разпространените и битовите отпадъци, които ще бъдат стоварени върху всички данъкоплатци. Категорично настояваме към текста за промяна на Закона за местните данъци и такси да бъде включен текстът на проект на ЗИД на ЗМДТ, разработен в междуведомствената работна група към МФ, публикуван за обществено консултиране от МФ на 18 април т.г.", пък е позицията на БСК.

Засега управляващите не са дали отговор дали категорично се отказват от промяната за 2017 г.

Бизнесът като цяло подкрепя повечето от останалите промени в данъчните закони, особено електронното подаване на данъчните декларации, ограничаването на кешовите разплащания до 5000 лв. и връщането на стария модел на облагането с акциз на цигарите. Въпреки това се появиха и искания за няколко години да се запази и възможността за хартиено деклариране на данъците.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес