Бизнесът е против връщането на пластмасови бутилки срещу пари

Против въвеждането на система за връщане срещу пари на пластмасови бутилки на принципа на депозита, се обявиха компании от хранително-вкусовата промишленост и четирите организации за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, чийто бизнес би бил силно засегнат от подобна марка.

Според бизнеса подобна система ще доведе до поскъпване на минералните води и безалкохолните напитки, а търговските вериги ще трябва да инвестират в специалните машини за разчитане на кодовете за обратно изкупуване на пластмасовите бутилки. Организациите за разделно събиране пък твърдят, че това ще доведе до закриване на работни места в сегашните сепариращи инсталации и в разработените от тях схеми за оползотворяване на амбалажа.

Идеята за маркиране на пластмасовите бутилки при първоначалното им пускане на пазара и плащане на депозит, която да влиза в цената на продукта, а после да се възстановява при връщането на амбалажа, бе лансирана от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. В края на март тя съобщи, че се прави нов анализ за това дали е икономически изгодно въвеждането на подобна система, която е позната в няколко европейски държави.

Подобен анализ бе изготвен от ековедомството през 2012 г. по време на министър Нона Караджова от предишния кабинет на ГЕРБ, чийто заместник тогава беше Ивелина Василева. Караджова тогава твърдеше, че няма полза от подобна система. Сега тя защити същата теза по време на на конференция "Разделното събиране на отпадъци в подкрепа на зелената икономика”.

България няма нужда от смяна на работещия вече 10 години модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки, тъй като той е успешен, заяви Караджова. Тя подкрепи становището си с данни от Евростат за 2012 г., според които България е на осмо място по рециклиране на пластмасови отпадъци сред всички държави-членки на ЕС. По показателите за генериране на отпадъци страната ни показвала 5 пъти по-добро изпълнение в сравнение със средното равнище в Европейския съюз.

Вместо да се мисли за смяна на модела, усилията да се насочат към усъвършенстване на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци и към намаляване на теглото на опаковките и вредните вещества в тях, призова бившият екоминистър. Според нея, от нововъведението биха загубили общините, потребителите, малките и средните предприятия, вносителите и производителите на храни, магазините.

Въвеждането на такава система би довело до срив в индустрията, заяви Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. По думите ѝ, европейският опит показвал, че депозитните системи оскъпяват 2-3 пъти на тон оползотворяването на отпадъци. А това е непропорционално на очаквания екологичен резултат - с 4 до 7% да се повиши количеството на рециклираните опаковки, заяви тя.

Разходите за въвеждането на системата биха били 21 пъти по-високи от екологичните ползи, цитират организациите подобно проучване за унгарския пазар.

Депозитната система ще доведе до нови разходи за търговците (търговски вериги и магазини) за закупуване на вендинг машини, специални четци на баркодове, места за съхранение на опаковките и транспортирането им, посочват още противниците на системата.

Те изчисляват, че производителите в хранително-вкусовата промишленост ще трябва да вложат 133 млн. лв. за промени в опаковките и машини поставяне на специални баркодове, мастила и др.

"Ако бъде въведена задължителна система за депозит на еднократни опаковки, това ще доведе до поскъпване на напитките в пластмасови бутилки, като при бутилираната вода то ще бъде почти двойно”, предрече Жана Величкова.

Изпълнителният директор ЕКОПАК България Тодор Бургуджиев посочи, че за създаване на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци от опаковки за 10 години са инвестирани 108 млн. лв. (без разходите за управление) в изграждане на 29 линии за сепариране, в закупуване на 62 камиона за разделно извозване на отпадъци. “Създадени са 2200 работни места пряко в бизнеса и над 7000 работни места непряко в съпътстващи дейности”, посочи той.

Да се направи обстоен анализ на екологичните, икономическите и социалните въздействия, ако ще се въвежда системата, призова Евгения Ташева от организацията “За земята”.

"Важно е да се преценят добре ефектите от евентуално въвеждане на задължителна депозитна система върху околната среда, икономиката, бизнеса и обществото, а не директно да се копира опита на други европейски страни", коментира Боян Рашев, управител на Денкщат България.

Предстои изготвяне на позиция, която да отразява аргументите "за” и "против” въвеждането на задължителна депозитна система в България и ще бъде представена на екоминистерството.