Бизнесът иска нова реформа за касовите апарати

ИТ секторът разкритикува отказа на правителството да реши проблема с контрола върху оборотите

Снимка: Архив

По-малко от седмица след като финансовият министър Кирил Ананиев официално се отказа да решава проблема със софтуерите за отчитане на продажбите на търговците, за да не се пречи на фирмите, бизнесът отново е недоволен. Независимо че близо три години куп бизнес организации недоволстваха от промените в Наредба Н-18 за касовите апарати и софтуерите, сега вече някои от тях смятат, че все пак държавата не бива да се отказва да подобри контрола върху отчитането на оборотите.

Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) излезе в сряда със становище, че приветства отказа от промените в Наредба Н-18 за т. нар. СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, б. р.) заради "съществените пропуски, нуждата от сериозно оптимизиране на предложените текстове и последвалия хаос". Въпреки това обаче асоциацията подчертава, че "с отказа от Наредба Н-18 остава нерешен проблемът с контрола върху отчитането на оборотите и той ще се задълбочава, ако софтуерните компании не бъдат въвлечени в новия диалог от самото начало".

За "нов диалог" обаче на този етап никой не отваря дума. Правителството заяви единствено, че се отказва да решава проблема, а не че има намерение да отваря темата отново, и то насред тежки антиправителствени протести. По данни на НАП заради манипулиране на софтуерите за продажби не се отчитат между 30 и 70% от оборотите на проверявани търговски обекти.

"Схемата 30:70 работеше още през 2001 г. Правеше впечатление, че търговците масово отчитаха едва 30% от оборота си на светло в касовия апарат, а останалите 70% зачистваха. Благодарение на софтуера измамата се доказваше много лесно в административните производства", коментира пред Mediapool бившият зам.-директор на Националната агенция за приходите Тошко Тодоров.

От БАСКОМ припомнят, че много пъти са предупреждавали, че в предложения първоначално вид Наредба Н-18 е била "взривоопасна по множество причини". Някои от заложените изисквания са били в голяма тежест за бизнеса на макро равнище, други са били в противоречие с принципите на свободната конкуренция, а трети са пораждали опасения за свръхрегулация и ненужни лицензионни режими.

В същото време много от компаниите са направили сериозни инвестиции в съответствие с изискванията в Наредба Н-18, които при напълно оттеглена регулация остават огромни загуби за бизнеса. От БАСКОМ твърдят, че освен неадекватната държавна регулация сериозна пречка пред промените е бил и отказът на компаниите, продаващи касови апарати, да позволят преминаване към директна софтуерна фискализация като безплатна алтернатива на скъпите месечни такси за мобилна свързаност и поддържане на всяка каса.

"Най-обезпокоителното на този фон е, че три години по-късно пред държавата продължава да стои проблемът с контрола върху отчитането на оборотите, респективно върху отчисляването и събираемостта на данъците. Опасяваме се, че заради грешки в подхода може да се направи отстъпление от правилните по своята същност, цели и дух реформи за модернизация и дигитализация на данъчната система", посочват от БАСКОМ. Асоциацията се притеснява, че изоставянето на проблема ще направи икономическата среда в страната по-непредвидима и непрозрачна.

Затова асоциацията настоява да не се прекъсва диалогът между бизнеса и държавата за модернизиране на данъчната система на страната и да се премине към трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни. Според БАСКОМ така контролът на оборотите ще се осъвремени, дигитализира и усъвършенства без допълнителни разходи за бизнеса.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес