Бизнесът иска отмяна на минималните осигурителни прагове

Четирите работодателски организации отказват да преговарят за следващата година

Председателите на четирите работодателски организации, сн. БГНЕС

Четирите национално представителни работодателски организации настояват да се премахнат минималните осигурителни прагове за отделните професии и отказват да преговарят за определянето на техните размери за 2017 година. В писмо до финансовия и социалния министър Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) искат незабавна отмяна на текстовете от Кодекса за социалното осигуряване за определянето на минимални осигурителни доходи по длъжности и икономически дейности.

Те отказват да преговарят със синдикатите за определянето на праговете за догодина до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минимална работна заплата.

Според бизнеса държавните институции трябва да впрегнат целия си наличен ресурс за драстично ограничаване на осигурителните измами и недекларирания труд. Според работодателите правомощията на държавата са достатъчни за контрол, въздействие и превенция.

“В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 година административно определяните прагове за минимален осигурителен доход се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Национално представителните работодателски организации многократно сме заявявали, че този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд“, се казва в писмото на работодателските организации.

Работодателите посочват, че подобни механизми за определяне на прагове на минималните осигурителни доходи по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

“В ход е и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд “Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно по предложение и под натиска на синдикалните организации, в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което обезсмисля определянето на прагове за минималните осигурителни доходи“, смятат работодателските организации.

За тази година беше договорен среден ръст на осигурителните прагове от 7.5%, който беше административно разпрострян от вече бившия социален министър Ивайло Калфин и за над 30 икономически дейности, за които не беше постигната договорка между работодателите и синдикатите.

Минималните осигурителни прагове представляват минималната сума, върху която работодателят е длъжен да осигурява работника. В много браншове реалните заплати са много над минималните осигурителни прагове, но в други заплатите са по-ниски.

Освен това дори при постигната договорка между работодателите и синдикатите за определени минимални осигурителни прагове по-малките или финансово затруднени предприятия от даден бранш не могат да ги изпълнят.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?