Бизнесът иска помощ от ЕК за продажба на парниковите ни емисии

Българското правителство да бъде улеснено от Европейската комисия при продажбата на спестените около 250 млн. т въглеродни емисии, поиска зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков на среща в еврокомисаря по климата Кони Хедегор, който бе на посещение в София в края на миналата седмица.

След като през февруари тази година България си възстанови правото да продава икономисаните парникови газове, правителството се опитва да сключи сделка за част от националните си квоти, но преди дни министърът на околната среда и водите Нона Караджова призна, че преговорите вървят трудно. Причината е, че в момента заради забавените икономики в ЕС не се търсят въглеродни (СО2) емисии, за да се покрият изхвърлените в повече газове от промишленото и енергийното производство. Освен това в момента пазарите предпочитат да работят с вече познати купувачи като Чехия и Полша, докато България е непознат играч, посочи тогава екоминистърът.

Тя обаче остава оптимист, че до есента ще има сделка, независимо на каква цена. В антикризисния правителствен план обаче бе записано, че очакваме приходи от 500 млн. лв., но по предишни оценки на Караджова не може да очакваме повече от 300 млн. лв. т. От думите ѝ от миналата седмица става ясно, че надали може да се разчита и на такава сума

Сега от БСК настояват пред Еврокомисията да помогне на страната ни за парниковата търговия като се отчитат продажбите от страна на Полша и Чехия от над 300 млн. т. СО2.

Според Бранков е необходима по-голяма прозрачност и обоснованост на моделите, използвани от ЕК за прогнозиране на емисиите, въглеродния интензитет на икономиката и ръста на брутния вътрешен продукт (БВП), особено спрямо новите страни-членки на ЕС.

По думите му основният прилаган модел определя за България средногодишен ръст от 3 процента на БВП до 2020г., което залага общо изоставане от средно европейското равнище на БВП на жител. Успоредно с това, се налага намаляване на емисиите въглероден двуокис за България през 2020 г. с близо 50% спрямо 1988 г. и около 37% спрямо 1990 г., при обща цел за ЕС 20%.

“Предвидените преференции – увеличаване на тавана за емисиите от нетъргуемия сектор с 21% спрямо 2005г. и допълнителни емисионни квоти, като приход за българското правителство, не са в състояние да компенсират ограничаването на конкурентоспособността на основните промишлени инсталации, както и нарастването на цените на електроенергията за стопански и битови цели”, подчертал пред еврокомисаря Димитър Бранков, съобщиха от БСК.

Хедегор обаче посочила, че количествата предписани емисионни единици от над 2 млрд. тона СО2, с които разполагат България и други основни емитенти, създават риск от сриване на световния и европейския емисионни пазари. Според нея липсата на подписано международно споразумение по климата също прави нереалистична продажбата на този резерва на България, както и прехвърлянето на тези спестени количества – т.нар. банкиране, за следващия период на предполагаема търговия с парникови квоти през 2013-2020 г.

В отговор Бранков заявил, че икономиката на България е предплатила многократно цената на т.нар. излишък от емисионни права, включително чрез двойно съкращение на БВП, загуба на работни места, ниски доходи и огромна емиграция от над 1.6 млн. души през последните 20 години.

“За преодоляване на т.нар. енергийна бедност, на България е необходимо приемането на балансирана национална енергийна стратегия и законодателство, които да осигурят най-ефективни безвъглеродни и нисковъглеродни алтернативи и инфраструктурно развитие и конкурентни цени на основните енергийни ресурси”, смята още представителят на БСК.