Бизнесът иска промяна във финансирането на професионалното образование

Учениците в техникумите са намалели с 30% за 12 години, липсват учители, учебните програми са остарели

Бизнесът настоява за промяна във финансирането на професионалното образование и реформи в сектора, подобни на тези във висшето образование, така че приемът, финансирането и самото образование да отговарят на потребностите на пазара на труда в това число и на регионално ниво.

Вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева обяви на среща в четвъртък с представители на работодателските организации, че идната седмица ще внесе в Министерския съвет промени в Закона за професионалното образование, тъй като те са свързани с вече приетия нов Закон за училищното образование, но след това ще включи бизнеса в изготвянето на цялостната концепция как да се развива професионалното образование.

Все по-малко ученици в специалности, търсени на пазара

От БСК съобщиха, че над 65% от членовете на камарата се оплакват от липса на кадри с необходимата квалификация и умения, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.

“За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на “бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността, към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех и липса на мотивация“, заявиха от организацията. Ниският интерес от своя страна води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.

Според бизнеса изградената с европейски средства мрежа от центрове за кариерно ориентиране работи неефективно, липсват и политики за ранно кариерно ориентиране.

Преподавателският състав в бившите техникуми пък е застаряващ и в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите там. Освен това, базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и познанията им не кореспондират с нивото на технологично развитие на съвременните производства. На този фон, липсват регламент и условия за задължителна периодична квалификация на учителите (особено на тези по специалните предмети) и не се създават условия за привличане като преподаватели на представители на висшите училища и на заинтересованите предприятия.

Парите за училищата според качеството и нуждите на фирмите

От БСК смятат, че моделът на финансиране на професионалното образование не стимулира повишаването на неговото качество, а практически насърчава съществуващият небалансиран план-прием на ученици.

Асоциацията на индустриалния капитал пък предлага МОН да въведе държавни стипендии за дефицитни специалности на пазара, от които има нужда бизнесът. Председателят на АИКБ Васил Велев предлага тези стипендии да са за инженери, техници, технолози, педагози и др

Съществен проблем, според експертите на камарата е и фактът, че държавният план-прием не се базира на проучване на потребностите от кадри по приоритетни за държавата икономически и обществени сфери, а обслужва намерения на професионални гимназии и училища за запълване на техния капацитет. Освен това, мрежата от професионални гимназии не отговаря на профила и потребностите на отделните регионални икономики. Освен това от БСК настояват и за стимули и облекчения при инвестиции от страна на работодателите в професионалното образование

Камарата посочва, че има риск от използване на европейското финансиране за поддържане на статуквото, а не за провеждане на реална реформа в професионалното образование в интерес на всички заинтересовани страни.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес