Бизнесът иска стимули, за да наема отпадащи от мините работници

Работодателите призоваха държавата да помисли още отсега за стимули за бизнеса, който реши да назначава хора от енергийния сектор в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Това стана на среща в сряда с премиера Николай Денков относно подписаното преди ден споразумение на парламентарните партии с представители на синдикатите в държавните мини и ТЕЦ, с което управляващите поемат ангажимент да запазят тези мощности, ако пазарът и европейските изисквания го позволяват.

"България има средносрочно и дългосрочно огромен недостиг на човешки ресурси и затова е добре човешките ресурси от тези региони да бъдат интегрирани в съществуващи и в нови предприятия, които ще бъдат изградени. Затова е правилно да се създадат насърчителни мерки за инвеститорите и за предприятията, а не да се плащат пари в торба, за да не се работи", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, след срещата в Министерския съвет.

От пресслужбата на правителството обявиха, че е било постигнато общо становище, че има различни алтернативи за хората, които биха загубили работата си в енергийния сектор заради зелената трансформация във въглищните региони.

"Част от задачата на прехода е как тези хора, които в момента са притеснени за своето бъдеще, да разберат, че за тях всъщност би могло да има още по-добри възможности, с по-добро заплащане и по-добра работна среда. Но това означава да привлечем инвеститори", каза министър-председателят.

В изпратените вече за одобрение в Европейската комисия териториални планове за въглищния преход в Стара Загора, Кюстендил и Перник има индикативен списък с 11 проекта за общо 1.766 млрд. евро, към чиято реализация имат интерес конкретни инвеститори. Сред тях са т.нар. американска ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и дори мини "Марица Изток". Това означава, че работодателите на самите протестиращи в последните дни работници са наясно, че трябва да се трансформират и работят за това техните служители да не останат на улицата.

Проектите за Стара Загора са събрани чрез публична процедура. Също такива в момента се провеждат и за събиране на инвестиционни намерения в регионите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Поканата от Министерството на енергетиката до бизнеса е отворена до 6 ноември.

Велев поиска да се рестартира и тази за инвестиционните намерения за Стара Загора, за което обаче Денков си замълча.

Премиерът и работодателите са обсъдили как заедно да изберат по прозрачен и ясен начин най-перспективните компании както от България, така и от чужбина за инвестиции във въглищните региони. "Целта е да осигурим икономическото развитие на страната и възможно най-добри условия за работещите и техните семейства в тези региони", заяви Денков.

На срещата е било постигнато съгласие, че е полезно паралелно с бъдещата енергийна стратегия до 2030 г. да се подготви и индустриална стратегия на България, тъй като най-големият потребител на енергия са именно големите индустриални предприятия.

"Прогнозирайки какво ще се случи с енергийните мощности в държавата, трябва да имаме предвид и какво е очакването за развитието на енергоемките индустриални производства“, обясни министър-председателят.

Бизнесът не пожела да коментира споразумението на правителството, политиците с протестиращите миньори, но упрекна кабинета, че води сепаратистки преговори само с едната страна.

"Основната критика от тяхна страна беше, че комуникацията на правителството по тези теми и потенциалните инвеститори би могла да бъде много по-добра", каза премиерът Денков.

"Абсолютно всеки от нас подкрепя справедливите искания на хората. Разбира се, обаче никой от нас не изрази подкрепа за начина, по който тази позиция се изразява. Тук е важно действително заедно всички да отстояваме национално отговорни позиции и пред Европейската комисия. Не просто за да спазваме европейското законодателство, но и да защитим нашия национален интерес", коментира председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.