Бизнесът иска стимули за зелен преход и собствени ВЕИ мощности

Стимули за инвестиции в зелена икономика, за зелен преход и за изграждане на собствени възобновяеми енергийни източници с възможност за съхранение на произведения ток, както и коригиране на всички изкривявания на пазара на електроенергия, поискаха работодателските организации и декларираха, че това е сред основните им приоритети за 2022 г.

Повишаване на капацитета и активността на енергийния регулатор за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, както и най-сетне да започне истинска подготовка на пазара на ток за истинска либерализация, но като се защитят енергийно уязвимите потребители, настояват още от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която представи пред журналисти в сряда своите годишни цели.

Според бизнеса нови мощности за производство на електроенергия трябва да се изграждат само на пазарен принцип, а ефективността на държавните енергийни предприятия да бъде повишена.

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев отбеляза, че е много важно, при сегашната криза, какъв ще бъде подходът за компенсиране на потребителите на свободния пазар в следващите месеци. Той благодари за досегашните компенсации, но ги определи като "значително закъснели и недостатъчни".

"Много предприятия започнаха да затварят или да си намаляват мощностите, заради високите цени на ел.енергията. Благодарни сме за помощите, но това не са пари на енергийните централи или на бюджета – тези пари са взети от нас и сега генерират милиарди левове свръхпечалби. Това са парите, които се изземат от българските предприятия и искаме част от тях да се върнат обратно в икономиката", заяви Кирил Домусчиев.

"Пряката подкрепа за инвестиции в дигиталната и зелената икономика ще допринесат за постигане на целите за декарбонизация. Тази подкрепа трябва да намери място в Националния план за възстановяване и устойчивост и в новия програмен период по оперативните програми. По НПВУ имаме притеснения, че директната подкрепа за българските предприемачи беше орязана и беше даден приоритет на финансовите инструменти", заяви председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

Работодателите традиционно се оплакаха от недостиг на квалифицирани работници на пазара на труда и то не само в България. "Системата за обучение на възрастни в България не работи, както това става в ЕС. В ЕС 9.2 е процентът на тези, които се обучават на по-висока възраст, а в България сме все още на ниво 1.6%", коментира Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

Според него много важно е в България да се привличат висококвалифицирани специалисти от чужбина, както и чуждестранни студенти, които след като завършат висшето си образование у нас да могат да останат да работят.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев обяви намерението на работодателите да са по-активни в социалната сфера, "да не я даваме на политиците и синдикатите, защото техният популизъм ни води не към храма, а в обратна посока".

"Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни, да продължават да живеят по този начин, на измамниците, които източват обществените фондове. Трябва да помагаме на уязвимите, болните, нетрудоспособните. В момента не правим разлика между двете категории хора. Освен това, не правим разлика между "социално осигуряване" и "социално подпомагане", отбеляза Велев.

По думите му повишаването на минималната пенсия от популизъм е довело до това, че повече от половината пенсионери ще получават еднаква пенсия независимо от осигурителния си принос.

"По същия начин минималната работна заплата се възприема като социална помощ. Тя е работна заплата и тя трябва да се изработи", заяви шефът на АИКБ и заяви, че в социалната сфера приоритети на работодателите ще са приключване на преговорите за определяне на минималната работна заплата и развитието на пенсионния модел, който да стимулира хората да се осигуряват на реалните си доходи.

Работодателите изразиха и очакванията си през 2022 г. да има реални действия от страна на правителството по изграждане на електронното управление, въвеждане на ключови показатели за ефективност на държавната администрация, преминаване към реално програмно бюджетиране, намаляване на бюрокрацията и възможностите за корупция, прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на държавните такси, запазване на съществуващия данъчен модел, намаляване броя на регулаторните режими. Други искания са борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.