Бизнесът иска забрана държавни фирми да взимат обществени поръчки

Българската стопанска камара (БСК) поиска в Закона за обществените поръчки да залегне забрана държавни фирми да взимат обществени поръчки. Предложението е в пълна противоположност на идеята да се въведат т.нар. ин хаус поръчки – фирми, които са 100% държавна или общинска собственост да изпълняват проекти или да извършват услуги без търг или конкурс.

"Основанието е, че възложителят не може да е безпристрастен в случаите, когато един от кандидатите е свързано с него дружество", се казва в писмо на БСК, изпратено до икономическия министър Трайчо Трайков и министъра по еврофондовете Томислав Дончев.

В момента се пишат текстовете на изцяло нов Закон за обществените поръчки, които предвиждат обединението на всички нормативни документи и въвеждането на еднакви правила за провеждане на всички търгове и конкурси. Предвижа се също да се въведе праг върху обема от поръчката, който може да се възложи на подизпълнители. БСК подкрепя тези предложения.

Бизнесът иска още да се ограничи срокът на разплащане в договорите за възлагане до 1 месец след изпълнение на договора, съгласно Директивата за забавените плащания на ЕС. Сега честа практика е възложителите да предлагат в проектодоговорите срокове на плащане от пет и повече месеци след изпълнение на поръчката. Това води до натрупване на огромни "законово" неразплатени средства на бизнеса. Така например, на доставчиците на медицински консумативи и оборудване във всеки един момент се дължат суми от порядъка на 100 млн. лв. за изпълнени договори за доставки.

Друго предложение на БСК е да се осигури по-голяма публичност на сключваните договори в регистъра за обществени поръчки чрез вкарване на допълнителна информация за договорените дейности, условията за плащане, сроковете, анексите, оценка на качеството на изпълнение, при съблюдаване на ограниченията за търговска тайна. Поради невъзможността да се осъществява превантивен контрол на над 15 000 поръчки годишно, публичността е най-ефикасната мярка за намаляване на корупцията, смятат от камарата.

Всички обществени поръчки, които възложителите обявяват не с открити процедури, а с по-непрозрачни методи, предвидени в закона само в определени случаи като изключение, да се проверяват от Агенцията за обществени поръчки за основателност, иска още бизнесът. При повече от 25% от поръчките през 2010 г. възложителите са "намерили" основание да прибегнат до по-непрозрачни методи на възлагане, където възможностите за контрол са ограничени.