Бизнесът иска забрана за критерия "забавено плащане" при обществените поръчки

Българската стопанска камара (БСК) иска изрично да се забрани настоящата практика при провеждането на обществени поръчки да има изискване за забавено плащане на услугата като критерий за оценка на офертите. Това се посочва в становище на бизнес организацията по повод внесени преди месец от депутати от "Коалиция за България" поправки в Търговския закон, с които да се въведе лихва за забавено плащане по сделки между предприятия и фирми с общини и държавни органи.

Тези изменения трябва да предотвратят натрупването на нови междуфирмени задължения, които по оценка на БСК към началото на 2011 г. са 157 млрд. лв. и ежегодно нарастват. Само задълженията на държавата към бизнеса са над 100 млн. лв. по думите на финансовия министър Симеон Дянков, като предприятията се оплакват и от постоянно забавяне с месеци на възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС).

Бизнесът приветства намерението за вкарване в българското законодателство на европейската директива срещу забавянето на плащанията по търговските сделки, но алармира, че в предложените от Пламен Орешарски, Румен Овчаров, Меглена Плугчиева и др. народни представители корекции се засяга само началния момент, от който кредиторът има право да начислява лихва за забава на плащане.

"Предлаганите текстове не изключват възможността за уговаряне на по-дълги срокове за плащане, особено когато длъжникът е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки", посочват от БСК в становището си.

Затова според камара трябва да се обмисли необходимостта от поправки в Закона за обществените поръчки, тъй като той се явява специален по отношение на Търговския закон. "Изключително порочна е и следва да бъде изрично забранена практиката, като критерий за оценка на офертите да бъде включвано изискването за забавено плащане", смятат от БСК.

Според организацията са необходими и законови гаранции за възстановяване на ДДС при опростена процедура и в кратки срокове. Сегашните дълги срокове за връщане на ДДС влияят отрицателно върху финансовото състояние, ликвидността и конкурентоспособността на предприятията.

Стопанската камара настоява и за поправки в Гражданския процесуален кодекс, които да гарантират ефективно изпълнение на присъдени вземания от държавни учреждения. Евродирективата отчита, че по правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото предприятията и изисква въвеждането на специални разпоредби за търговските плащания от държавни органи към предприятия, които да не надвишават 30 календарни дни, като само по изключение срокът може да бъде определен на не повече от 60 календарни дни.

Според организацията е необходимо в Закона за защита на конкуренцията да се предвиди възможността национално представителните бизнес организации да могат да сезират съдилищата или компетентните административни органи за договорки, представляващи явна злоупотреба на пазара, за да се прекрати използването на такива практики.