Бизнесът: "КонтурГлобал" ощетява бита и индустрията с 300 млн. лв. годишно

Бизнесът: "КонтурГлобал" ощетява бита и индустрията с 300 млн. лв. годишно

Заради сега действащия договор за дългосрочното изкупуване на тока от ТЕЦ "КонтурГлобал" българските домакинства и индустрията плащат над 300 млн. лв. годишно над пазарните цени, което е много по-стряскащо и за обществото, и за инвеститорите, отколкото развалянето им. Това се посочва в позиция на председателите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов.

Тя е по повод публикацията на Mediapool от понеделник "Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите", която е на база коментари и изчисления на трима експерти относно ефекта за пазара и инвеститорската среда в резултат на предприетите действия на правителството по развалянето на договора с "КонтурГлобал".

Твърденията в тази публикация се базират изцяло на експертните становища. Изчислението, че тежестта на договора на "КонтурГлобал" е под една стотинка за мегаватчас, е на члена на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска, която е цитирана в статията.

 

Бизнес организациите обаче откриват грешка в изчислението ѝ и посочват, че стойността не е за мегаватчас, а за киловатчас. Цитират ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за текущия годишен период до края на юни 2020 г., според което тежестта на "КонтурГлобал" в крайната цена на тока е 8.98 лв за мегаватчас.

Диловска уточни, че е допусната очевидна техническа грешка в представения за Mediapool анализ (вместо стотинка за киловатчас е изписано стотинка за мегаватчас), като същевременно потвърждава числата и заключенията си, представени в материала. В анализа си тя също така посочва, че развалянето на договора с т.нар. американска централа ще доведе до 300 млн. годишен дефицит в приходите ѝ. Реално тази сума съответства на посоченото от трите бизнес организации оскъпяване на сметките за ток.

Освен това обаче бизнес – организациите не споделят мнението, че развалянето на този договор ще влоши инвестиционната среда. Според тях оскъпените заради дългосрочните договори за изкупуване на тока тарифи често формират рекордна за ЕС цена на тока у нас и това отблъсква инвеститорите.

 

Организациите отново заявяват, че контрактите са неправомерна държавна помощ. Европейската комисия обаче все още да не се е произнесла по внесената през 2014 г. от предишния състав на енергийния регулатор жалба, че дългосрочното изкупуване на тока по фиксирани по-високи от пазарните цени до 2024 г., за да се изплати инвестиция в модернизацията на въглищната централа, е незаконна субсидия.

 

В позицията на АИКБ, КРИБ и БФИЕК се цитира консултантската компания "Фронтиер Економикс", че тази инвестиция се била изплатила именно с въпросните 300 млн. лв. годишно в цената на тока, от които 100 млн. лв. се падат на домакинствата, а останалите – на индустрията . От "КонтурГлобал" обаче твърдят, че вложението им не се е възвърнало все още и разчетите на дългосрочните договори са направени така, че това да стане в края им.

Според трите организации дългосрочните договори противоречат на принципите на свободния пазар, "а България се опитва от 2004 година да либерализира пазара си на електроенергия".

"Защото това означава гарантиране на неправомерни печалби за определен инвеститор и прогонва нормалните инвеститори, които инвестират в България на свой страх и риск, без да са толерирани с нерегламентирана държавна помощ Защото един инвеститор с такъв договор, какъвто е този на "КонтурГлобал“, работи "на сянка“, а не се "пържи“ в условията на конкуренция, на каквато са изложени всички останали", пише още в позицията им, изпратена до Mediapool..

В нея се допълва, че "не се привличат нито чуждестранни, нито родни инвеститори с висока цена на електроенергията, на каквото ние се радваме вече доста време".

Според организациите "без прекратяването на договорите е невъзможна пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия, която България закъснява да извърши и сметката от това се представя на всички ни".

Цитираната от Mediapool Иванка Диловска също смята, че прекратяването на дългосрочните договори за изкупуване на тока е стъпка към либерализацията, но поддържа тезата, че това трябва да стане чрез компенсация за разликите в пазарните цени.

Такива компенсации бяха предоставени на възобновяемите енергийни източници, когато бяха принудително изкарани на борсата за ток. Те получават доплащания от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система", когато цената на борсата за ток е по-ниска от определената им преференциална. По същество става въпрос за помощ като на "КонтурГлобал" с тази разлика, че правителството поиска разрешението на Брюксел за тази помощ, докато договорът с "КонтурГлобал" не е нотифициран. Това си е изцяло грешка на редица правителства, включително и на сегашното, заради което Брюксел реално може да санкционира България и според запознати точно поради тази причина ЕК не се произнася по жалбата на енергийния регулатор, но е дал знак на кабинета, че трябва да реши проблема.

Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?