Бизнесът не иска да плаща за "мързеливите, необразовани маргинали" в Бюджет 2019

Работодателите не могат да преглътнат вдигането на осигурителния таван на 3000 лв.

Добрин Иванов

Силните критики на бизнес организациите срещу покачването на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. през 2019 г. не подминаха обсъждането на трите най-важни бюджета – държавния, на здравната каса и на Националния осигурителен институт (НОИ), в съвета за тристранно сътрудничество в петък.

Българската стопанска камара (БСК) обяви, че не подкрепя трите проектобюджета, а изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов директно излезе с позиция срещу вдигането на осигурителния таван, в която дели българите на "работливи, производителни и висококвалифицирани" и "мързеливи, нискоквалифицирани, нискообразовани маргинали".

Високообразовани ИТ специалисти vs мързеливи маргинали

"Висококвалифициран специалист (ИТ, инженер, мениджър и т. н.), работи по 12 часа, и събота, и неделя, и понякога и през нощта, получава 10 000 лв. месечно възнаграждение. Така до пенсия, ако доживее, ще се надява да взема 4000 лв. пенсия, което е 40% заместващ доход и това, ако има кой да работи и да внася осигуровки, че да може НОИ да му я плаща. Само че по сегашните правила не може и ще вземе най-много 1200, защото пари няма и трябва да отидат и при другия, който ще опиша по-долу", посочи Иванов.

"Другият е нискообразован маргинал, разбрал се с работодателя си да се води и осигурява на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лв. При 40% заместващ доход ще трябва да получава 112 лв. пенсия, което е справедливо, защото е изчислена според осигурителния му принос, но не може - ще получава 220 лв., това е минималната пенсия за 2019 г.", продължи той.

Според него е справедливо максималният осигурителен доход да се определя като средномесечен осигурителен доход, умножен по определен коефициент, защото "нека тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и "на светло", да се сравняват не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и "на тъмно", а със осреднената стойност на осигурителния доход за страната, със средностатистическия работещ", предлага Иванов.

Според сметките на Иванов увеличението ще ощети работодателите с по около 70 лв. на месец на човек, а всеки от работещите около 148 000 души с високи заплати у нас – с около 47 лв. Това на пръв поглед изглеждало малко, но на годишна база за цялата икономика водело до огромна сума – около 230 млн. лв., "които държавата взема от работодателите и най-работливите българи".

"Несъмнено, увеличението ще засегне най-високодоходната група, която обаче е високообразована и висококвалифицирана, чийто труд е най-производителен и с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души", загрижен е Иванов.

Той прогнозира, че ако държавата окончателно вдигне максималния осигурителен доход, най-работливите и отговорни българи ще избягат в Сърбия и Македония, което ще убие ИТ сектора у нас.

Синдикатите: Това са празни приказки

Като "празни приказки" определи твърденията на работодателите Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Тя посочи, че когато напускат страна ИТ специалистите обикновено отиват на Запад, където данъчно-осигурителната тежест, както и заплатите са доста по-високи от тези у нас, а не в Сърбия или Македония.

Григорова изрази недоволство от намаляване на преразпределителната функция на държавния бюджет и изтъкна, че сегашните протести са и заради липса на средства, а те се набавят с увеличаването на дела на тази функция през държавата. Според синдикалистката с около 15 млн. лв. намаляват парите за социално включване, а с преминаването на Фонда за лечение на деца към здравната каса бюджетът за тази дейност ще намалее от 20.5 млн. лв. на 12 млн. лв.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров припомни позицията на синдиката, че това е най-добрият бюджет в управлението на Бойко Борисов. Димитров приветства покачването с 830 млн. лв. на разходите за персонал, но добави, че за постигане на 60% от европейските доходи у нас увеличението на разходите трябва да е с 12-14% годишно до 2022 г.

Бюджетът е предизборен, смята стопанската камара

Освен вдигането на максималния осигурителен доход работодателите не подкрепят и покачването на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв.

АИКБ не подкрепя също бюджетния дефицит в размер на 0.5% или 600 млн. лв. От организацията изразиха подкрепа към бюджета на НЗОК, като се надяват, че чрез увеличаване на контрола в системата ще има подобряване на начина на лечение и качеството на здравните услуги.

В становището на Българската стопанска камара се посочва, че предвиденото значително увеличение на общите разходи в бюджета през 2019 г. е безпрецедентно - над 15%, при 6.1% за 2017 спрямо 2016 г.

"Сериозният ръст през 2019 г. на редица ключови макроикономически показатели като потребление, инвестиции, внос, компенсация на един нает и др., очевидно отразява еднократната бюджетна експанзия във връзка с предстоящите избори", твърди камарата. Тя настоява част от парите за вдигане на заплатите в администрацията да бъде насочена към общинското здравеопазване с цел ограничаване изтичането на кадри.

Увеличаване на разходите за приложни научни изследвания, прекратяване на програмата за саниране и преразглеждане на финансирането на неефективни и дублиращи се структури и дейности в бюджетната сфера, са също част от предложенията на БСК.

Владислав Горанов: Кредитният ни рейтинг може да се вдигне

Далеч повече оптимизъм демонстрира финансовият министър Владислав Горанов.

Той каза, че от лятото България има добра перспектива от кредитните агенции и, "ако всичко върви добре, би следвало и бихме могли да очакваме подобряване и на кредитния рейтинг на България".

Горанов повтори, че най-големият приоритет в бюджета е образованието. Изпълнява се и ангажиментът за увеличаване на средствата за отбрана.

Според министъра високите международни цени от последните месеци на суровините и високото вътрешно търсене са фактор за повишаването на цените, което ще се ускори през 2019 г., след което този ефект ще започне да отслабва.

Средногодишната инфлация догодина е прогнозирана за 3 на сто, а съответно 2.5 на сто и 2.3 на сто през следващите две години. Ще продължи тенденцията за понижаване на нивото на безработица, което достига до исторически най-ниски – 5.4 на сто през 2018 г. и 4.3 на сто през 2020 г.

Пенсиите скачат с 5.7% от 1 юли 2019 г.

В бюджета на Държавното обществено осигуряване догодина е заложен ръст на пенсиите от 1 юли в размер на 5.7%.

От 1 юли 2019 г. минималната пенсия ще се увеличи от 207.60 на 219.43 лв. Социалната пенсия се променя от 125.58 лв. на 132.74 лв.

Таванът на пенсиите от 1 януари 2019 г. се запазва на 910 лева, а от 1 юли се увеличава до 1200 лева. Мярката се отнася за всички пенсии без оглед на момента на отпускането.

При изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 година, отпада изборът на трите най-добри последователни години за периода преди 1997 година, както и периодът 1997 -1999 г.

Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 9 лева, и максималният – 74.29 лв. Запазва се и периодът на изплащане на обезщетения за бременност и раждане - 410 дни, както и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години - 380 лева.

За 2019 г. не са договорени минимални осигурителни прагове. Без налагане на административно увеличение на праговете средното увеличение на минималните осигурителни прагове догодина ще е около 4.7 на сто, сочи проектобюджетът на НОИ.

Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се - от 510 лева на 560 лева, а за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лева на 560 лева.

5.3 млрд. лв. отиват за здравеопазване

Министър Кирил Ананиев съобщи, че общите разходи за здравеопазване в консолидирания бюджет за 2019 г. ще достигнат достигат 5.26 млрд. лв., което е 4.5 на сто от БВП.

Спрямо предходната година е налице ръст на разходите с около 547 млн. лв. В бюджета на НЗОК увеличението е с 490 млн. лв. "С този ръст на разходите ще има устойчивост, стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система", твърди Ананиев.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес