Бизнесът не вярва в “програмен“ кабинет и е притеснен от стагнацията

Бизнес организации и икономически анализатори са притеснени от изхода на предсрочните парламентарни избори, на които ГЕРБ взема най-много гласове, които обаче са недостатъчни за съставяне на правителство, а БСП и ДПС категорично отказват преговори с победителите и лансират програмен кабинет с участие на партии, които не успяха да влязат в парламента. Четвъртата партия в новото Народно събрание ще е "Атака". Представителите на бизнеса заявиха в понеделник, че тази конфигурация не гарантира запазване на политическата стабилност и стагнацията може да се прехвърли и в икономиката.

Това, което не е добро в икономиката, вече се случва у нас – имаме драматичен спад на чуждестранните инвестиции, коментира пред Mediapool Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ). “В периода 2000-2008 г. доходите в страната растяха с 10 процента годишно благодарение на възможността за достъп до външни капитали. През 2012 г. обаче чуждите инвестиции са само една десета от онова, което беше през 2008 г. и това се отразява върху заетостта“, посочи той.

По думите на Станчев спирането на инвестициите в страната от началото на годината не е било в изчакване на резултатите от изборите, а защото улицата и част от политически сили искат да изгонят инвеститорите, а прокуратурата, без да ѝ е работа, дава съвети в областта на енергетиката.

“Инвеститорите очакват спазване на законите и договорите, а това е съмнително и затова те се въздържат от действия“, посочи Станчев.

Неустойчив кабинет без конкретна цел

Икономистът прогнозира, че БСП и ДПС, които са съответно втора и трета парламентарна сила, ще се опитат да съставят кабинет, който да разчита на плаващи гласове, привличани според случая, и който ще се нарича “експертен“ или “програмен“, но по нищо няма да прилича на предишните такива правителства на Димитър Попов и Любен Беров. Причината е, че те са имали конкретна цел, за разлика от сегашното. “Кабинетът на Попов имаше подкрепата на всички политическа партии през 1991 г., а целта на правителството на Беров бе да сключи сделка за външния дълг и когато това стана в края на 1994 г. му дръпнаха килимчето“. Сегашният кабинет няма цел, коментира Станчев.

Той припомни, че служебният финансов министър Калин Христов вече е променил финансовата рамка и прогнозите за икономически ръст на страната. По думите му при този бюджет и рамката на седемгодишния програмен период на еврофинансирането, какъвто и да е следващият кабинет, няма възможност за много действия. Все пак обаче има значение дали правителството ще е на ГЕРБ и “Атака“ или на БСП и ДПС.

За фискалната политика не е толкова важно дали има парламент, или не, допълва колегата му от ИПИ Петър Ганев, цитиран от Инвестор.бг. Дори и цяла година да няма законодателна власт, нещата при фиска са както трябва - нямаме спешност в това отношение. Разбира се, дългосрочните предизвикателства остават, посочи той. Според него обществото трудно може да бъде убедено, че правителство с партии извън парламента, за каквото говорят лидерите на БСП и на ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан, е устойчиво.

Важно е кои са управляващите вътре в парламента, защото точно те ще имат глас при важните решения, а тези, които са извън него, няма да имат тежката дума и може да се получи нещо като с гражданските бордове сега, смята Ганев.

Липсва политическа смелост за властта

Бизнесът изпитва много силни притеснения от резултатите на вчерашните предсрочни избори, защото сме свидетели на голяма политическа стагнация, която ще се прехвърли върху икономиката, каза пред Mediapool Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК). “Видяхме, че партиите бягат от отговорност за решаване на ситуацията, в която е българското общество. Политиците в момента реагират като страхливци, няма смелостта да управляват, затова се търси формула на експертно правителства, включване на гражданското общество“, посочи той

Божидар Данев коментира, че и двата варианта за правителство – на ГЕРБ с “Атака“ или на БСП с ДПС, са “еднакво ужасни“ за бизнеса, тъй като не дават гаранции, че ще прилагат законността, която е единственият източник на властта. Той разкритикува политическите формации за това, че по време на предизборната кампания не са обсъдили проблемите на икономиката, водещи до деформациите в нея.

“Никой не обясни как трябва да се промени структурата на икономиката, на инфраструктурата, как да се реформира образованието, как да се решат социалните проблеми. Никой не обясни как точно ще създаде работни места, откъде ще дойдат инвестициите. Срамно беше говоренето по време на кампанията“, каза изпълнителният председател на камарата. Той допълни, че служебният премиер Марин Райков въобще не е реагирал на изпратения му преди месец анализ на БСК за патологичните деформации в икономиката на страната и бизнес средата.

Данев коментира като притеснително това, че множеството инвестиционни обиколки в чужбина за реклама на страната ни като място за правене на бизнес (които при това бяха финансирани от Европейската комисия – бел. авт.) не са дали никакъв ефект и чуждите вложения в България не се увеличават, а продължават да спадат. Той попита защо не е направена оценка на т.нар. роуд шоута в света. Те започнаха в края на 2011 г., обхванаха САЩ, Япония, Китай, Великобритания, Германия, Франция, Русия и др. и по време на срещите с местния бизнес представители на кабинета и финансирани от еврофондовете фирми обясняваха колко добро място за инвестиции е България.

Невъзможното правителство

Програмно правителство с извънпарламентарните партии бе определено като невъзможно от Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в “Индърстри Уоч“. По думите му в България през последните 10 години се вижда, че има голямо разминаване между реалност и образ. Партиите се “разполагат“ вляво или вдясно, но действията им са коренно различни. Той даде пример с “Атака“, която според социолози се води дясна, а всъщност е крайно лява партия. Тройната коалиция, водена от лидера на социалистите Сергей Станишев, пък въведе значителни облекчения за малкия и среден бизнес, които бяха отнети от дясната ГЕРБ.

Богданов допусна дори коалиция между ГЕРБ и БСП, припомняйки как самият Бойко Борисов се пошегува преди време, че ГЕРБ може и да тръгне "по пътя на левия популизъм“.

Според анализатора Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, независимо какво е правителството, то трябва да се фокусира върху ефективна икономическа политика и да се справи с монополните и олигархичните структури - неща, които от 1998 г. досега правителствата не са успели да направят.

На България е необходимо стабилно правителство, независимо от кои политически партии е съставено то, смята Светослав Глосов, председател на Българската строителната камара. Бъдещият кабинет трябва да се ползва с доверието на Брюксел, за да вървят европейските фондове и да се реализират успешно проектите, посочи той.