Бизнесът недоволен от нови стимули за инвестиции, изкривяват конкуренцията

Икономисти и представители на бизнеса останаха скептични към предложения за промени в Закона за насърчаване на инвестициите, представени във вторник от икономическия министър Трайчо Трайков и шефа на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Поправките предвиждат инвеститорите с право на държавни преференции да се определят по нов начин и да има нови стимули като възстановяване на осигуровките за определен период от време например.

Според участници в дискусията обаче предложените мерки ще създадат нелоялна конкуренция, ще отблъснат инвеститори, които идват от сектори извън списъка на приоритетните. Не се решават и основните проблеми с бюрокрацията и корупцията пред бизнеса. 

Борислав Стефанов обясни, че законовите промени се налагат, защото сегашните преференции за инвеститори вече не са толкова атрактивни. Например от възможността за закупуване на държавна или общинска земя без търг няма полза, защото голяма част от инвеститорите нямат желание тепърва да строят офис, каза Стефанов.

Друга преференция – обучение на персонала за сметка на държавата, също вече не е е привлекателна, защото предприемачите очакват подготвени кадри. Имаме нужда от конкретни предложения, които да представим на инвеститорите при преговорите за разкриване на дейност у нас, каза Стефанов.

Той даде за пример съседна Сърбия, която плаща на инвеститора държавна субсидия от 2000 евро за всяко разкрито място. В Турция пък има индустриални зони изцяло освободени от корпоративен данък, в Словакия има съфинансиране на заплати, данъчни облекчения и т.н.

Производител на банкомати и на автомобилни гуми предпочели съседите ни

Борислав Стефанов даде за пример няколко инвестиционни намерения за 2011 г., които са се провалили, защото компаниите са предпочели по-атрактивни условия, предложени от съседите ни в Сърбия и Турция.

Световноизвестен производител на банкомати - “Ен Си Ар” (NCR) планирал свой център в региона, като инвестицията е в размер на 25 млн. долара, а работните места за ИТ специалисти и инженери са 700. След продължителни преговори компанията избира Сърбия, където ще открие по-малък офис с около 150-200 места. От България са се отказали и производителите на гуми “Нокиан Тайърс” с проект за 200 млн. евро и 300 работни места. Във финалната листа са останали Сърбия и Турция, но на този етап проектът е замразен, уточни Стефанов.

Очакваме в средата на годината решението на инвеститор в сферата на ИТ услугите, който избира между 5 държави за откриването на център за споделени услуги с над 1000 работни места, каза Стефанов.

Икономисти разкритикуваха предложенията

Най-остро към представените предложения се изказа икономистът Георги Ангелов от институт “Отворено общество”. Той критикува определянето на сектори като имоти и банки като “лоши” и “не-приоритетни”. “Ако кажете еди кой си сектор е приоритетен, то 99% от предприятията у нас няма да попадат в него. Ако решите, че ще ставаме фармацевтичен център, какво става с останалите?”, запита Ангелов. Какво лошо има да се инвестира в строителна техника и строителство, какво лошо има, ако още банки дойдат в България?, поинтересува се икономистът.

Той заяви, че в различни допитвания бизнесът посочва за основни проблеми пред дейността си у нас бюрокрацията и корупцията. “Това са постоянни проблеми и тях трябва да адресираме”, коментира специалистът. Това ще насърчи не само нови компании да идват и да разкриват работни места, ами и сега съществуващите да го направят. “Ако дадете субсидия на съществуваща компания или ѝ върнете осигуровките, тя също ще разкрие нови работни места”, подчерта Ангелов. По думите му, ако тези преференции се прилагат само за нови инвеститори, това ще създаде нелоялна конкуренция. Идва нов участник на пазара – получава субсидия или други облекчения – той ще смаже конкуренцията, каза експертът.

Според него не е редно да взимаме пример и да се сравняваме със страни като Сърбия и Турция, които “просто не са успешни при привличането на инвестиции”. В Турция преките чуждестранни инвестиции формират едва 1% от БВП, у нас размерът е тройно по-голям дори и в най-тежките години, каза Ангелов. Компаниите, посочени от Стефанов като пример за изпусната инвестиция, Ангелов нарече “изнудвачи”. Производителят на банкомати например най-вероятно предварително е избрал Сърбия, но е притискал и нас, и тях, такива опортюнистични компании не ни трябват, каза Ангелов.

По отношение на зоните с нулев корпоративен данък Ангелов каза, че идеята е добра и може да се реализира и у нас. “Създайте индустриална зона с помощта на еврофондовете например и давайте облекчения на инвеститорите, които решат да развиват дейност там”, посъветва икономистът.

Вместо частично възстановяване на осигуровки – да се намалят

Светла Костадинова от Институт за пазарна икономика заяви, че промените в Закона за насърчаване на инвестициите не са отговор на поставените от бизнеса проблеми, както се е надявала. По отношение на възстановяването на осигуровките тя каза, че вместо това държавата може да помисли за намаляване на размера им за всички.

Колегата ѝ Георги Стоев разкритикува идеята за приоритетни да се определят икономически сектори с висока добавена стойност като ИТ, научни изследвания и т.н. Големите инвестиции в България едва ли ще дойдат от тези сектори, каза Стоев. Между 60 и 70% от работните места у нас са в сектори с ниска и средна добавена стойност, добави той. Няма как България да стане бразилска или шведска икономика, нито пък “силиконова” долина, каза още икономистът. “Гугъл” и “Фейсбук” са добре дошли, но според мен други индустрии ще привлекат големите инвестиции в в България”, каза Стоев.

Георги Ангелов застана на същото мнение и обясни, че ако у нас в момента има 1 милион безработни с ниска квалификация, трябва да се мисли как да се привлекат сектори, които да им осигурят работа. Така тези хора ще се самоиздържат и ще внасят нещо в бюджета, вместо държавата да им дава социални помощи.

Сред другите съвети на икономистите към държавата бяха инвестициите да не се измерват според размера им, а според ефекта им за определен период от време и да се заложи на последваща преработка на добивани у нас суровини, вместо да се изнасят.