Бизнесът отчита забавянето на структурните реформи

82% от фирмите са склонни да дадат подкуп, за да си решат административен проблем, а само 10 на сто са убедени в честността на процедурите по закона за обществените поръчки. Това показват проучванията на агенция Estat, цитирани в редовния доклад на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), представен днес.

Спада и доверието на бизнеса към икономическата политика на правителството - от 16.6% към юни м.г., през 11% през април до 8.8 на сто през юни тази година.

Наред с продължаващото положително развитие на макроикономическите и секторни показатели, се наблюдава забавяне на структурните реформи по отношение на приватизацията, инвестициите, съдебната система и борбата с корупцията, се отбелязва в доклада.

Секторите, в които се наблюдават подобрения, са туризма, външнотърговския оборот, капиталовия пазар и банковата система. Продължава ръста на брутния вътрешен продукт, намаляването на инфлацията и безработицата.

Индексът Estat, който измерва бизнес климата в страната, показва минимално подобрение заради повишена инвестиционна активност на над 400-те фирми, попадащи в изследването.

В същото време се отчита засилващо се недоволство на бизнеса от тежестта на социалните и здравните осигуровки.

Като основна пречка пред развитието фирмите сочат и нелоялната конкуренция - 87% от тях се оплакват от този проблем. Това бе определено от бившия вицепремиер Александър Божков, който е съпредседател на Управителния съвет на центъра, като един от най-важните проблеми пред икономическата политика на правителството.

Програмният директор на ЦИР Ивайло Николов коментира, че темпът на приватизация е забавен. Статистиката показвала, че за първите шест месеца е изпълнен едва 22% от годишния план за сделки за мажоритарни пакети и 5.8% от миноритарните пакети.

В доклада се казва, че през последните две години управляващата коалиция НДСВ- ДПС е показала неспособност да взема ясни политически решения за продажбата на големите дружества като БТК и Булгартабак. Лобирането и грубото вмешателство в дейността на Агенцията за приватизация били в основата на международните конфликти покрай тези две сделки.

Заключението на ЦИР е, че това е повишило политическия риск в страната и е отблъснало чуждестранни инвеститори.

В тази връзка, от центъра коментираха данните на БНБ за второто тримесечие на тази година, които показват увеличение на чуждестранните инвестиции от близо два пъти спрямо същия период на 2002-ра. Ивайло Николов обърна внимание на факта, че въпреки това инвестициите покриват едва 53.6% от дефицита по текущата сметка, който расте през последните месеци заради по-бързия ръст на вноса спрямо износа.

Според Александър Божков, по-голяма част от обявените за първите 6 месеца инвестиции от 527 млн. евро се дължат на четири дружества, които отдавна присъстват в България - "Нестле", "Миролио", "Юмикор" и "Петреко". Бившият вицепремиер каза, че Агенцията за чуждестранни инвестиции би трябвало да публикува свои данни, а не да коментира резултатите на БНБ, които отчитат счетоводните трансфери.

Методиката на централната банка не дава възможност да се оценят инвестициите на зелено, обясни Ивайло Николов. По думите му чуждестранните инвестиции са все още недостатъчни, което личало и от факта, че само трасферите от емигранти към роднините им в родината са 291 млн. щ.д. за първите шест месеца.

Съпредседателят на ЦИР Георги Прохаски заяви, че все още малко се прави по отношение на използването на Интернет и въвеждането на електронното правителство. Според него процедурите по закона за обществените поръчки биха могли да минат изцяло по Интернет, което ще намали разходите и ще увеличи прозрачността. Такава система вече работела в Румъния.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?