Бизнесът отчита засилване на корупцията в България

За първи път от 6 години насам международното изследване на корупцията в света на "Транспарънси интернешънъл" отчита влошаване на този индекс в България, съобщиха от асоциацията "Прозрачност без граници", българският клон на Транспарънси.

Днес неправителствената международна организация оповести доклада си за 2003 г. за степента на корупция в 133 държави, почувствана от деловите среди, университетите и анализаторите. В миналогодишния доклад бяха включени 102 страни. Държавите са класирани по 10-точкова система от 0 (висока степен на корупция) до 10 (висока степен на честност).

За да попадне в изследването, една страна трябва да е наблюдавана три поредни години, а изследването да се направи въз основа на три независими източника, за да се разбере не моментното състояние на корупцията, а доколко ефективни са прилаганите мерки за борба с нея. Индексът за 2003 г. е изчислен на базата на 17 изследвания на 13 независими институти, сред които Световният доклад за конкурентноспособността на форумао в Давос, данни от Световната банка, изследване на Фрийсъм хауз и други.

В тазгодишния доклад България е класирана на 54-о място, с индекс на корупцията 3,9, като отстъпва с 9 позиции назад от миналогодишното си място.

За първи път страната ни е включена в глобалното изследване през 1998 г. Тогава отчетеният корупционен индекс е бил 2,9. До 2002-ра включително България отчита непрекъснат напредък в увеличаването на индекса и съответно намаляване на степента на корупцията според чуждият и местен бизнес и анализаторите. През 99-та г. индексът става 3,3, през 2000-та - 3,5, 2001-ва е 3,7, а отчетената миналата година степен на корупция е 4,00. За първи път през тази година индексът намалява, което отчита мнението на бизнеса, че корупционният натиск в България се увеличава.

От асоциацията коментираха, че става дума за бизнес индекс, който оценява инвестиционния риск в страната според най-влиятелните инвеститори и определя представата им за размера на подкупите и корупционните такси у нас. Корупционният индекс е барометър за доверието на бизнеса, казаха от асоциацията, според която България се връща към състоянието си от 2000-та година.

Като причини за влошаването на бизнес-доверието те определиха ниската степен на ефективност на властта в страната, както и общото влошаване на приватизационния и инвестиционен климат. От асоциацията добавиха, че случващото се със сделките за БТК и Булгартабак, където мощни лобита пред очите на всички се конкурират как да заобиколят законовите норми и правила, също е сред причините за влошената позиция на България в класацията.

Фактор според влошаването на корупционния индекс според асоциацията е и изчерпване на положителния ефект от подписването от България на редица конвенции и документи за борба с корупцията, които обаче не са били подплатени след това с промени в българското законодателство.

Необходимо е преразглеждане на правителствената програма за борба с корупцията, заявиха още от "Прозрачност без граници", определяйки тазгодишния резултат като своеобразна негативна оценка на 800-те дни управление на кабинета Сакскобургготски.

Като фактор от "Прозрачност без граници" посочиха и липсата на ефективно противодействие срещу корупцията от страна на прокуратурата, следствието и съда, както и на общинските власти.

Изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Диана Ковачева уточни, че за 2003 г. се наблюдава една цялостна тенденция на намаляване на индекса за по-голямата част от държавите, които са кандидатки за членство в ЕС. "Разбира се, това не обяснява защо България има по-малък индекс, но във всички случаи означава, че в някаква степен усилията за преодоляване на корупцията явно не са дали очаквания резултат, поне не и в очите на представителите на бизнеса", каза тя пред радио Дойче веле.

На една и съща позиция с България, в класацията на "Транспарънси интернешънъл" са поставени Чехия и Бразилия. С по-висок индекс на корупция от нас е Полша, както и Босна и Херцеговина.

Начело на списъка на най-слабо корумпираните държави по света са Финландия, Исландия и Дания, чиито индекси са съответно 9,7, 9,6 и 9,5 и се смятат за най-честните държави за развиване на бизнес. След тях се нареждат Нова Зеландия и Сингапур. Германия е на 16-то място, САЩ - на 18-то, а Франция и Испания - на 23-то.

В дъното на класацията, с най-нисък индекс са Бангладеш, Нигерия и Хаити, което означава, че в тези държави корупцията е достигнала епидемични равнища. "Корупцията се счита за епидемична също така в Парагвай, Таджикистан, Грузия, Камерун, Азербайджан, Ангола, Кения и Индонезия", се отбелязва в доклада, който бе официално представен от председателя на Транспарънси интернешънъл Петер Айген в Берлин.

Всички държави, чийто индекс на корупцията е по-нисък от 2, се смятат за рискови.

Корупцията остава широкоразпространена в най-бедните държави в света, а ситуацията се влошава и в някои от ключовите индустриални страни - САЩ, Израел, Чили, според доклада на Транспарънси интернешънъл, цитиран от Би Би Си.

Развиващите се държави имат спешна нужда от помощ от индустриализираните страни, за да изкоренят корупцията, която ги разяжда, се посочва в доклада. При представянето му в Берлин Айген заяви, че лидерите на тези държави трябва да предприемат мерки за борба срещу корупцията.

Той допълни, че въпреки че повечето от страните с най-голяма корупция да са в развиващия се свят, богатите страни също носят отговорност за проблема. Айген заяви, че богатите страни трябва да престанат да подкрепят корумпирани правителства и да обявяват фирмите, които подкупват чуждестранни служители.

Според оценката на самата неправителствена организация, въпреки влошаващата се ситуация, усилията на "Транспарънси интернешънъл" дават резултати, доколкото все повече хора осъзнават корупцията като обществен проблем. Освен това петролни и минни компании са заставени да публикуват какви суми плащат на правителствата за получаване на лицензи, за да се прекрати укриването на пари между правителство и бизнес - елитите.