Бизнесът открива нов фронт в битката с ЕК за парниковите квоти

Бизнесът открива нов фронт в битката с ЕК за парниковите квоти

Още един фронт откри бизнесът в битката с Европа за запазване на националните планове на България за разпределение на парниковите емисии между предприятията замърсители за периода 2008-2013 г., стана ясно в сряда.

Освен стартиралата миналата седмица процедура за преразглеждане на решението на Европейската комисия, с което годишната квота за замърсяване на въздуха бе намалена от 67 млн. т на 42 млн. т въглеродни емисии, бизнесът е повдигнал въпроса и пред българските евродепутати, съобщи пред журналисти председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. В Европарламента дори вече била вкарана точка в дневния ред за обсъждане на проблема, който, по данни на БСК, ще принуди българските фирми да харчат по 770 млн. евро годишно, за да си купуват допълнително емисии, за да не плащат много по-високи санкции за това, че замърсяват повече от разрешеното им.

В момента тон еквивалент на въглеродния двуокис се търгува за 23-25 евро, прогнозите са, че ще стигне 30 евро, посочи Димитър Бранков, шеф на център "Чиста индустрия" в БСК.

Така бизнесът и правителството ще търсят подкрепа от Страсбург за процедурата в Брюксел, за да не се стига до иск пред Европейския съд в Люксембург.

Времето за политическото разрешение на проблема в европейската администрация е доста ограничено, защото на 4 януари 2008 г. изтича срокът за съдебно обжалване на решението на Европейската комисия за орязването на квотите. Искове срещу Брюксел заради въглеродните емисии вече са подали Чехия, Унгария, Словения, Естония и други нови членки на ЕС, каза Данев.

При срещите на политическо експертно и на бизнес ниво на 22 ноември в Брюксел, от ЕК дали да се разбере, че методиката за изчисляването на емисиите няма да бъде променена. Ако обаче страната ни подплати сериозно аргументите си в частта извеждането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" и се окаже, че са допуснати технически грешки, Брюксел може да намали орязването на емисиите.

Само от спирането на двата ядрени блока се произвеждали 9 млн. т въглеродни емисии заради компенсирането на електропроизводството от въглищни централи, посочи Данев.

Следващата седмица София трябва да изпрати писмените обяснения в Брюксел. Еврокомисарят по околната среда Ставрос Димас заявил, че ще се излезе възможно най-бързо с окончателно решение по въпроса.

Ако то е в подкрепа на сегашното, ще се ходи в Европейския съд, но независимо от това страната ни ще е длъжна да преразгледа националния си план по сектори, за да се вмести в орязаните квоти. Съдебната процедура, която продължава година и половина-две не спира изпълнението на решението на ЕК, обясни Данев. Той допълни, че бизнесът вече има виждане как трябва да стане това и поиска от правителството да остави на фирмите да се разберат за полагаемите им се количества въглеродни емисии за замърсяване.

Конфликт на интереси

Шефът на БСК посочи, че орязаният от ЕК план е ощетявал някои сектори за сметка на други и за да се разпределят намалените количества по-справедливо, трябва да се изработят нови критерии и механизми, които да не са подвластни на лобизъм. В същото време обаче той не пожела да назове секторите, които са били облагодетелствани, посочвайки, че предприятия и от едните и от другите отрасли са членове на БСК. Така на практика Данев призна, че в организацията има конфликт на интереси, който обаче не е ясно как ще повлияе на евентуално преразглеждане на квотите от страна на браншовите организации.

Индикативната дата за внасянето в Брюксел на преработения  национален план за парниковите емисии в намалените количества е 28 февруари, каза Димитър Бранков. Според него обаче документът трябва да се изработи значително по-рано, за да има по-дълго време за съгласуване с Европейската комисия и предоставяне на допълнителни аргументи от наша страна за максимално доброто му изработване.

Спирачка за икономическия ръст

От БСК отново посочиха, че намаляването на допустимите количества въглеродни емисии във въздуха ще натовари индустрията и това ще доведе до вдигане на цените на електроенергията и продукцията и евентуално намаляване на производителността и съответно на персонала. Това ще се отрази върху икономическия ръст, който ще забави темпа си на растеж сериозно, каза Данев, но не се ангажира с процент на намалението. Икономическият ръст е за сметка на въглеродно интензивни производства, които са необходими за износа на страната, допълни той и заяви, че като не могат европейските политици да постигнат прилагането на договорката в Протокола от Киото за целия свят,  да не ограничават бизнеса.

Протоколът от Киото засега се прилага само от страните в ЕС и Русия, която бе привлечена трудно към документа, но се отхвърля от САЩ, чието виждане е, че заложените в него мерки не са ефективни и трябва ново споразумение между световните замърсители на атмосферния въздух – ЕС, САЩ, Китай и Индия.

"Развитите европейски страни могат да изнесат инвестициите си в държави, които не са страни по Протокола от Киото, икономиката им няма да пострада, а светът ще продължи да се замърсява. Новите членки на ЕС обаче нямат тази възможности и техните икономики ще пострадат силно", смята Божидар Данев.

Още по темата
Още от Бизнес