Бизнесът пак пришпорва за еврозоната

Членството не може да стане без съгласието на другите членки, твърди финансовият министър

Бизнесът пак пришпорва за еврозоната

Бизнесът продължава да пришпорва влизането на България в еврозоната въпреки многократните обяснения на финансовия министър Владислав Горанов, че се работи в тази посока, но България още не е получила ясни уверения, че има подкрепата на евролидерите.

"Дори и сегашното Народно събрани, в сегашната ситуация, може би ще бъде добре да излезе с декларация по въпроса за влизането на България в еврозоната. Този въпрос трябва да се изведе извън всякакъв предизборен дебат, а така или иначе на следващото Народно събрание и Министерски съвет ще им се наложи да се занимават с темата", заяви на конференция в София зам.-председателят на "Българската стопанска камара" (БСК) Димитър Бранков, цитиран от БТА.

Той напомни, че социалните партньори от ноември 2014 г. имат позиция по темата и постигнато съгласие, че подготовката за влизане в еврозоната и целият процес следва да се ускорят.

От месеци финансовият министър Владислав Горанов непрекъснато намеква, че няма смисъл от излишен натиск по въпроса.

Процесът на влизане на България в т. нар. чакалня на еврозоната (EРМ II) е резултат на политическо решение. Важно е искането ни да бъде отправено тогава, когато страната е подготвена и има подкрепата на другите членки, заяви по време на последния парламентарен контрол Горанов.

"С дипломация, с говорене трябва да си извоюваме пътя", заяви той. По думите му страни, които са оказвали натиск да влязат в механизма на по-ранен етап, са получавали отказ.

Горанов съобщи още, че за 12 декември е имал насрочена среща по въпроса с германския си колега Волфганг Шойбле, но я отказал заради оставката на правителството, тъй като нямал достатъчно дълъг хоризонт на поста, за да води подобни разговори.

Новият акцент в работата на БНБ ще бъде влизането на България в еврозоната, обяви в "Деня на банкера – 6 декември" и управителят на централната банка Димитър Радев.

Очаква се при влизането на България в еврозоната да се освободи сериозен ресурс, който в момента се поддържа под формата на международни валутни резерви. Предполага се, че българските власти ще преговарят милиардите да послужат за плащането на вноската на България в различните спасителни фондове и механизми, което е едно от условията за членство във валутния съюз.

Според Димитър Бранков от БСК дебатът за влизането на България в еврозоната е закъснял. "Много назад сме с постигането на единомислие по този въпрос, най-вече на политическо ниво, сякаш партиите бягат от дебат по тази тема, а народните представители сякаш имат уплах да не кажат нещо излишно по темата или да не загубят някой глас в различните формати на избори през годините", коментира Бранков.

По време на икономическия форум в София бившият финансов министър на Латвия Андрис Вилкс сподели опита на страната си от присъединяването към валутния съюз, което се случи на 1 януари 2014 г.

"Ако възнамерявате да въвеждате еврото, е нужен внимателен подход към разговора и информирането на обществото", заяви Вилкс.

Той посочи, че влизането в еврозоната е било най-добре планираното събитие в латвийската история в сътрудничество с всички нива в обществото. "Работихме и с хората в местата за задържане, с пенсионерите, в болниците. Важно е диалогът да е открит и да бъдете честни в това, което казвате на населението", каза още бившият латвийски министър.

По думите на Вилкс две години преди въвеждането на еврото в Латвия процесът е имал подкрепата на една една пета от хората. Тогава обаче властите са акцентирали върху ползите от процеса - повишаване на кредитния рейтинг на държавата, понижаване на лихвите, подобряване на инвестиционния климат, повишаване на преките чуждестранни инвестиции, по-активна търговия и липсата на риск от девалвация на валутата.

Вилкс отбеляза, че през първата година инфлацията е била 6%, но след това е паднала на 0.2 – 0.3%. Освен това съществено са намалели лихвите по кредите, отпускани от банки след въвеждането на еврото.

Споделяне
Още от Бизнес