Бизнесът поиска извънредно законодателство за оцеляването си

Представители на бизнеса поискаха извънредно законодателство, които да позволят оцеляване на икономиката при извънредни условия, включително намаляване на осигуровките, по-гъвкаво трудово законодателство и намаляване на лихвите.

"Кризата много бързо се развива и никой не знае колко време тя ще продължи и в каква дълбочина ще се стигне, но вече обстановката е такава, че според нас изисква извънредно законодателство, което ще позволи на предприемачите да оцеляват в тези тежки условия, а оттам и икономиката", заяви в неделя пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. 

Според него осигурителните плащания могат да бъдат намалени с около 5 пункта.  Това ще струва около 300 млн. лв. на бюджета. Намалението да е за сметка на антикризисния пакет, който държавата подготви. Така ще се инвестират не 5.600 млрд. лв., а 5.300 млрд. и пак ще се подпомогне икономиката, поясни той.

Социалният министър Емилия Масларова обаче не е съгласна. "Ние сме поели ангажименти към майки, към възрастни хора и трябва да ги реализираме. Не можем до безкрай, само чрез осигурителната система да решаваме икономически проблеми в страната. Не може на някои отрасли да имаме печалби три-четири пъти по-високи от реалното", опонира Масларова в същото предаване на БНР.

Едно от исканията на асоциацията е да се даде максимална гъвкавост и свобода на работодателите чрез промени в Кодекса на труда. Предлага се признаваният за трудов стаж годишен неплатен отпуск да нарасне от сегашните 30 на 60 дни. Освен това да се премахнат ограниченията по отношение на извънредния труд в случаите, когато възникне потребност от такъв, което би дало възможност да се изпълнят поръчки тогава, когато ги има.

Асоциацията предлага и промени в Търговския закон, според които свикването на акционерно събрание да може да става в по-кратък срок, например 21 дни, вместо сегашните 45 дни след обявяването му

Друго доста старо предложение на бизнеса е да се ускори срокът за възстановяване на ДДС. Ако това не може да стане бързо, може да се мисли за отлагане на срока на неговото внасяне, за разсрочване на плащанията на осигурителните вноски, каза Васил Велев.

БСК: Сериозен макроикономически натиск

Председателят на БСК Божидар Данев от своя страна каза, че като спазват зададеното от министър-председателя, да не се изменя данъчната тежест нито нагоре, нито надолу, те предлагат да се дебалансират бюджетните приходи по различните пера.

"Предлагаме да се ограничи консумацията чрез вдигане на косвените данъци и да се намалят социалните плащания, и да се занули данък печалба, тъй като в период на криза сивата икономика избуява. А намаляването на социалните плащания ще осветли част от сивата икономика", каза председателят на БСК пред БНР.

По думите му "това е едно радикално решение", което ще увеличи приходите в бюджета и вероятно бюджетния излишък, тъй като БСК очаква за пръв път сериозен макроикономически натиск по две направления. Едното е дефицитът по текущата сметка, тъй като всички заобикалящи ни страни като Чехия, Турция, Румъния, Полша, Русия, Украйна девалвираха своята валута и ще станат по-атрактивни за чуждестранни инвестиции.

Това означава натиск към българската икономика не само по текущата сметка, а и по капиталовата сметка, каза Божидар Данев.

Той припомни, че още при приемането на бюджета за тази година са настоявали да бъдат преразгледани основните му параметри, "тъй като ние виждаме, че те няма да се изпълнят и не е възможно да се изпълнят."

Стоян Александров: Таван на лихвите

Бившият финансов министър и настоящ член на надзорния съвет на "Търговска банка Д" Стоян Александров потвърди мнението си, си БНБ трябва да сложи таван на лихвите – нещо, с което управителят на Централната банка Иван Искров не се съгласи, тъй като според него рисковата премия за България е нараснала много.

Като уточни, че изразява мнение и на други свои колеги, Стоян Александров каза, че банковата общност като цяло е срещу повишаването на лихвите, обаче никой не желае да загуби клиенти само защото конкуренцията му ги е привлякла с по-големи лихви. Така банките влизат в спирала, от която не могат да излязат, защото, ако една от банка доброволно се откаже и свали лихвите, тя ще загуби част от клиентите си, и затова е нужна външна намеса.

БНБ има достатъчно механизми в тази посока, добави той.

"Някои банки действително имат неразумно поведение - в момента не казвам, че са зле, но просто поведението им е такова, че рано или късно ще доведе до жестоки последици както за самата банка, така и за банковата система...И влизането на човек от БНБ е да види защо аджеба тези банки например привличат на такава висока цена ресурси", поясни Стоян Александров.

Той каза, че сегашните високи лихви по депозитите стопират кредитирането на реалната икономика и за гражданите. От друга страна, поскъпването на ресурса дава основание на много банки да преразгледат договорите за кредит и договорените в тях лихвени проценти, което утежнява условията за всички, които досега са теглили заеми.

Стоян Александров повтори и тезата си, че в България кризата започва не от финансовия сектор, а през реалната икономика и неизбежно ще даде отражение и върху финансовия сектор.

Според него гражданите трябва да са спокойни, тъй като вложенията им в банките са защитени, но предупреди, че рискът е за държавата. "И, разбира се, в крайна сметка и спестителите ще пият студената вода, ако, недай си боже, се случи нещо и, да кажем, държавата е принудена да поема голям дълг, във времето, по-нататък", каза Стоян Александров.

Зам.-председателя на НДСВ и бивш финансов министър Милен Велчев изрази мнение, че е логично лихвите по заемите у нас да са високи, въпреки вижданията на някои финансисти, че рискът в България не налага толкова високо оскъпяване по кредитите.

Като бивш инвестиционен банкер той заяви, че банките ни биха предпочели да инвестират парите си в чужбина при 10-процента лихва, а не да ги дадат като кредит у нас, от който да спечелят 6 процента.