Бизнесът поиска по-глобална и по-конкретна енергийна стратегия

Бизнесът поиска енергийната стратегия на България до 2020 г. да е по-глобална, по-обвързана с регионалните и европейски пазари, но в същото време да очертава по-конкретни мерки за постигане на заложените цели и за развитие на сектора. Това стана по време на общественото обсъждане в сряда на почти последния вариант на документа.

Първият проект бе готов преди около година, но Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) поиска становището на компании и организации от отрасъла и отразяването на техните около 170 забележки е отнело доста време. Забавянето се дължи частично и на спорове между асоциациите на производителите на електроенергия от вятър и от фотоволтаични централи, става ясно от думите на министър Трайчо Трайков.

И преработеният документ предизвика доста критики. Основните приоритети в стратегията, която предстои да бъде внесена в парламента, са гарантиране сигурността на доставките чрез диверсификация; използване на местни ресурси; повишаване на енергийната ефективност, независим регулиран конкурентен пазар и защита на потребителите.

В отговор на настояванията на бизнеса за повече яснота по различните мерки и програми, провокира Трайков да заяви, че "безкрайната яснота е недостижима за човешкия ум".

"Но е нужна минимална яснота за инвеститорския интерес", репликира председателят на Асоциацията на топлофикациите Валентин Терзийски.

По отношение на неговия сектор е записано, че ще се подготвя допълнителна стратегия за развитие. Терзийски заяви, че от такава се нуждаят всички подотрасли в енергетиката. Тезата му бе подкрепена от Александър Кожухаров от Асоциацията за природен газ, според когото, ако държавата не разработи специална програма за битовата газификация у нас, няма как да се изпълни заложената цел - 30 процента снабдяване с природен газ до 2020 г. Сега този процент е около 1.5 на сто.

Диверсификация не само чрез газа

Терзийски посочи като пропуск, че при вариантите за диверсификацията на енергийните доставки се посочват само алтернативите за доставка на природен газ чрез "Набуко" и междусистемните газови връзки със съседните Гърция, Турция, Румъния и Сърбия. Според него трябва да се разгледа разнообразяването на горивната база на топлофикациите, които в момента ползват основно природен газ и частично мазут. "Трябва да се заложи използването на биомаса за производство на топлоенергия", каза той.

По думите му това може да стане като се разработи регламент за третиране на отпадъците от дървообработващата промишленост и от оглеждането на селскостопански култури и те да се горят в топлофикациите.

Други участници в дискусията посочиха, че е подценен потенциалът за производство на електроенергия от метан, какъвто се отделя при работата на пречиствателните станции и при съхранението на битовите отпадъци. Вместо да се използва, в момента този газ се отделя директно в атмосферата.

За разширяване на концепцията на проектостратегията и разглеждането ѝ в контекста на регионалния и европейския енергийни пазари, настояха Илиян Василев, шеф на "Делойт България" и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев.

Обвързване с иновациите

Василев коментира, че по-добре би било документът да се разработи и според технологичните и иновационни тенденции в сектора. Нужно е и да се обвърже с пазарите в по-глобален мащаб, тъй като страната трябва да има разработени варианти за реакция при промяна в поведението на стопанските субекти у нас и в региона.

По повод намеренията на правителството да диверсифицира сигурността на енергийните си доставки чрез газовите връзки със съседните държави и разширението на газохранилището в Чирен и строеж на нови подобни складове, Илиян Василев каза, че "трябва да се изследва не само хардуера Чирен, но и софтуерът газови борси".

Шефът на Института по енергетиката Христо Христов посочи, че в стратегията почти отсъства визия за развитието на разпределителната мрежа, а от трите чужди компании ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ се очаква да изградят т. нар. умни мрежи.

Като част от въпросните умни мрежи преди това Трайчо Трайков каза, че ще са електромобилите, които като се зареждат "ще изглаждат пиковите натоварвания" на мрежата.

Крайната дума - на депутатите

Председателят на управата на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска призова МИЕТ не започне веднага да разработва паралелни документи за прилагането на стратегията. Тя обърна внимание, че новата енергийна стратегия ще се разглежда като проектозакон от парламента, който може и да коригира текстове.

"Не се опасявам от това, че може да се промени съществено документът", коментира от своя страна Трайков. "Сигурен съм, че стратегията ще бъде обект на много оживена дискусия, където единствените аргументи няма да са само експертни или само енергийни, но така е по-добре. Бях наясно с това още като предложих документът да се обсъди и от депутатите, но енергийната стратегия е една от най-важните за страната", заяви още министърът.

Той даде на бранша време до края на седмицата за внасяне на последни писмени забележки. Той обаче си запазва правото на последна дума за финалния вариант, "за да се спази пирамидата". По думите на Трайков по най-бързия начин проектът на стратегията ще бъде внесен в Министерския съвет и после в Народното събрание.