Бизнесът предлага вноските за деца и пенсионери да са според разходите за здравето им

Българската стопанска камара (БСК) предлага да се изчислят реалните разходи на здравната система за децата, пенсионерите и останалите категории в страната, които не плащат здравни осигуровки, и на основата на тези сметки да се определи вноската им за здраве. Това обявиха в понеделник от камарата. В момента тези групи се осигуряват от държавата и то не на пълния размер, а децата и пенсионерите са основни ползватели на здравни грижи. От камарата смятат, че техните вноски трябва да отговарят на ползваните от тях услуги.

От БСК приветстваха отказа от увеличение на здравната вноска и решението държавните служители да поемат сами вноските си за здраве и пенсии. “Решението за вноските на държавните служители е важна стъпка в посока премахването на дискриминацията между заетите в реалния сектор и в държавната инфраструктура и на демагогията, която двадесет години цареше в нашето общество“, каза председателят на БСК Божидар Данев.

От камарата са на мнение, че следващите стъпки на правителството трябва да са въвеждане на принципа, че приносителят на средства в здравната каса управлява тези средства и възстановяване на обществения характер на управлението на здравноосигурителната система. Друга препоръка на камарата е бюджетът на здравната каса да се отдели от консолидирания бюджет на страната.

Бизсът е на мнение, че няма ясна стратегия, политика и план от последователни действия за провеждане на радикална реформа на цялата система на здравеопазването.

Друго предложение на БСК е пенсионерите, които едновременно получават пенсия и доходи от трудови възнаграждения, да внасят здравноосигурителна вноска върху целия доход.

Предлага се освен това да се въведат допълнително нови, по-високи минимални осигурителни прагове за лекари, адвокати, нотариуси, както и да се разработят мерки, с които да се промени подходът към хората, които не се осигуряват. “Минималните прагове трябва да отговарят на нормалните доходи, които се получават в съответните професии“, смятат от БСК.

Към януари броят на здравно неосигурените е 1,6 млн.души, съобщи Данев. Според него държавата трябва да си поеме ангажимента и, когато не може да си събере вземанията, да покрие техните разходи.

В момента реалният сектор осигурява 57.3 % от бюджета на НЗОК, при положение че прави вноски само за 33.4% от всички осигурени лица.

Средните разходи за здравеопазване на едно лице за последните 10 години са се увеличили повече от 3 пъти - от 55 на 155 лв. За 2008 г. Темпът на увеличение на тези разходи изпреварва темпа на увеличение на доходите.

По данни на камарата годишно в здравеопазването постъпват почти 6 млрд. лева и изразходването им става непрозрачно. В тази сума влизат нерегламентираните плащания, които по различни данни възлизат на около 2 млрд. лева, а регламентираните се около 1.9 млрд. лева. В тези разчети е включен и прогнозният размер на резерва на НЗОК, който в края на тази година се очаква да достигне 1.690 млрд.лева, но не се използва за здраве.

От камарата настояват още разходите за здравноосигурителни вноски да бъдат за сметка на бюджетите на съответните ведомства, вместо да се включват в общия трансфер, внасян от Министерството на финансите на всеки три месеца. По този начин бюджетите на министерствата и ведомствата ще отразяват реално направените разходи и ще се следи за редовността и размера на направените от тях вноски.