Бизнесът със скрап иска банковите гаранции да са според преработените отпадъци

Банковите гаранции, които фирмите за рециклиране на метални и други отпадъци трябва да плащат на държавата, да се определят според капацитета и оборота на преработващите площадки, предложиха на пресконференция в сряда от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Те искат също така браншът да се саморегулира и лицензиите за работа на фирмите да се издават от техните бизнес организации.

Според приетите през миналото лято поправки в Закона за управление на отпадъците от 14 януари 2013 година всички фирми, работещи в сферата на рециклиращата индустрия, са длъжни да внесат в полза на държавата банкова гаранция ат 25 хил. лв. за всяко дружество и по 5 хил. за всяка поддържана от него площадка, независимо от големината ѝ капацитета ѝ.

По данни на двете браншови организации, до момента в банките като гаранции са блокирани над 15 млн. лева само от фирми, търгуващи с черни и цветни метали, отделно 17 млн. лв.

"Банковите гаранции могат да бъдат загубени и при най-малкото нарушение и отнемане на разрешителното“, коментира председателят на АРИ Иво Георгиев. Според него, за да могат да продължат да работят фирмите от бранша, онези от тях, които са платили банкови гаранции, трябва да бъдат освободени от данък печалба за следващата финансова година. Той поиска още да се намалят непосилните в момента глоби за нарушения на рециклиращите фирми, които тръгват от 30 хил. и стигат до 100 хил. лв.

Предприятията, които претендират за годишен оборот от 2.5 млрд. лв., искат също така да получат данъчни облекчения при реализирани от тях инвестиции в съоръжения и инсталации за събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и др.

Търговците на скрап настояват още за промени в Наказателни кодекс, за да се прекъсне веригата от незаконни търговци. По техни данни в момента около 30 на сто от бранша в момента работи нелегитимно. Надяват се също така скоро да бъде въведен и лист за проверка на площадките за скрап, с което ще се намали субективизма при регистриране на нарушенията.

Нашият бизнес е най-рестриктивно регулираният в държавата, каза Борислав Малинов, председател на БАР. По думите му новите правила за търговия със скрап ще доведе до официалното намаляване на площадките от 2300 през 2012 г. на 800 след 14 януари. Още толкова, по думите му, ще продължат да работят нелегално и да изкупуват метали, без да се налага предаващият ги да доказва произхода им. Това ще доведе до увеличаване на кражбите на цветни и черни метали, твърди Малинов. От това най-потърпевши са енергийните, телекомуникационните и водните компании, както и БДЖ.

В нашия бранш се наблюдава двойно отношение към фирмите, нелегалните фирми са толерирани в някои отношения са в по-добро положение, от колкото тези, които работят коректно, оплака се Явор Божанков, зам.-председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия.

"Нашият бранш е единственият изолиран от програма "Конкурентоспособност" за технологична модернизация на малките и средни предприятия", каза още Иво Георгиев.

От рециклиращия бранш се оплакаха от административните усложнения, предвидени при отчитането на приетите отпадъци.