Бизнесът също недоволства от новия Наказателен кодекс

Проектът на нов Наказателен кодекс вменява синдикални функции на съдебната система заради въвеждането на затвор за неплащане на осигуровки. Това се казва в позиция на Българската стопанска камара (БСК), изпратена до премиера във вторник.

Работодателската организация настоява проектозаконът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като засяга трудовите и осигурителни отношения.

"Проектът на нов Наказателен кодекс поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигуровки и на данъци и такси, а подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията, според която общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение", се казва в позицията на БСК.

Според нея е неоправдано наказателна отговорност за това да се носи само от работодателите, а не и от служителите. Напомня се, че по закон разпределението на задължението за заплащане на осигурителните вноски е в съотношение 60% за работодателя и 40% за работниците и служителите. Делът на работниците обаче се събира по служебен ред и се внася от фирмите. Стопанската камара казва, че подобни наказателни мерки и репресивни текстове срещу бизнеса няма в нито една европейска страна.

"Законопроектът не дава определение на понятието "работодател" и не третира случаите на неплащане на осигуровки от самоосигуряващи се лица и други осигурители, като по този начин поставя в неравностойно положение работодателите спрямо останалите лица, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски", заявяват от БСК.

Работодателската организация напомня още, че държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поради това неплащането поставя под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, включително и ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н.

БСК казва, че инкриминирането на неплащане на осигурителни вноски, "когато работодателят е обявил възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигуреното лице", противоречи с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. В много случаи осигурителният доход не е в пряка зависимост от възнаграждението, казват от БСК.

"Такъв е случаят, когато лицето получава възнаграждение, по-ниско от минималния осигурителен доход за професията в съответната икономическа дейност, или възнаграждение, което е по-високо от максималния размер на осигурителния доход. Изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски, включително вноски се дължат върху неизплатени възнаграждения", казват от стопанската камара.

Според БСК стремежът на управляващите да намерят приемлива формулировка за въвеждане на наказателна отговорност само за работодателите за неплащане на осигуровки "имаше своите пикови моменти и при управлението на ГЕРБ".

Камарата напомня, че още през 2000 г. парламентът е инкриминирал неплащането на осигуровки в особено големи размери, но Конституционният съд е отменил като противоконституционна промяната. Аргументът бе, че тя застрашава основното право на всеки гражданин да получава възнаграждение за положения труд.