Бизнесът се обяви против квотите и глобите за наемане на хора с увреждания

Представителните организации заплашват с протести, ако социалното министерство се съобразява само с майките и омбудсмана

Българската стопанска камара (БСК) се обяви в петък против заложените в подготвяния нов закон задължителни квоти за наемане на хора с увреждания и предвидените глоби за неизпълнението им.

Бизнес организацията поиска и промяна в концепцията за специализирания фонд “Заетост на хора с увреждания“, тъй като се предвижда в него да постъпват основно вноски от работодателите, а фондът да се управлява без тяхно участие. В Управителния съвет на фонда няма нито представители на работодателите, нито на хората с увреждания.

Работодателската организация коментира, че в условията на пазарна икономика реализирането на социални мерки от страна на бизнеса следва да е на доброволни начала и при използване на механизми за насърчаване, а не чрез налагане на задължения и санкции.

Квотите и глобите са неприемливи според бизнеса

В закона са предвидени квоти за наемане на хора с увреждания от работодателите, за да се гарантира заетост на хората с увреждания.

Работодатели с от 20 до 49 работници и служители са длъжни да наемат поне 1 лице с трайно увреждане; работодатели с 50 до 99 работници и служители – 2 лица с трайни увреждания; работодатели със 100 и над 100 работници и служители – 4% от средносписъчния си състав.

При неизпълнение на квотите работодателят ще заплаща компенсационна такса в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко неназначено лице с увреждане.

Сумите от глобите е предвидено да постъпват във фонд “Заетост на хората с увреждания“.

“В условията на растящ дефицит на работна сила, работодателите възприемат хората с увреждания като потенциален трудов ресурс и в този смисъл имат изцяло положителна нагласа за включването им в пазара на труда. В същото време, предлаганите в проекта на Закон за хората с увреждания задължения за наемане лица с увреждания, обвързано с месечна финансова санкция в размер на 30 % от минималната работна заплата, дължима за неограничен период от време, е категорично неприемлива мярка“, посочват от БСК.

“Намираме определянето на квоти за неудачен подход, несъобразен с националните условия и ниво на икономическо развитие. Този подход е и трудно изпълним на практика в редица сектори, извършващи дейности, които предполагат специфични условия на труд (напр. преработващата промишленост), за които се прилагат редица други нормативи за превенция като намалено работно време, допълнителен отпуск, предпазна безплатна храна и т.н., и са крайно неподходящи за хора с увреждания“, заявиха от БСК.

Оттам посочиха още, че работодателите в частния сектор трябва да реализират продукцията и услугите си, за да осигурят средства за работна заплата. При наемане на персонал, за един работодател са от значение неговите знания, умения, опит и квалификация, както и поддържане на конкурентни позиции на съответния пазар.

“Редица компании приемат и прилагат социално отговорни политики, насочени към различни каузи, към своите служители и обществото“, заявиха от БСК.

“Темата за интеграцията на хората с увреждания е изключително чувствителна и отношението към нея до голяма степен е лакмус за зрелостта на едно общество. За огромно съжаление, проблемите в тази, а и редица други области през последните няколко десетилетия, се натрупват и решаването им става все по-трудно и сложно. Решаването на такива проблеми изисква аргументирани, последователни и мултидисциплинарни мерки, които да са насочени към устойчиви резултати и осезаемото им усещане от хората, които изпиват затруднения“, смятат от БСК.

Представителните организации пак заплашват с протест

Недоволството си изразиха в петък и Национално представителните организации на хората с увреждания, които обявиха, че ще предприемат през септември всички законови действия, включително и протести в цялата страна, ако правителството се съобразява само с исканията на протестиращите майки и на омбудсмана Мая Манолова.

Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, призова правителството да спре да работи по този начин, а да работи с разум и за всички хора с увреждания.

По думите ѝ в момента се създава законодателство, което не е насочено към всички 750 000 хора с увреждания в България, а само към една много малка група с трайни увреждания.

Тя има забележки по начина на регламентиране на индивидуалната оценка в проекта на Закон за хората с увреждания. 

Според Събева този закон няма да проработи и голяма част от хората ще останат без нищо. Събева се обяви и против създаването на нова мегаструктура за хората с увреждания с неясен, по думите ѝ, статут.

Социалният министър Бисер Петков съобщи, че Министерството на труда и социалната политика ще обобщи всички коментари от вчерашната среща на работната група по изготвяне на новия закон и в понеделник трябва да има нов проект. След това той ще бъде качен за обществено обсъждане, за да се изпълнят поетите ангажименти в края на септември да има готов законопроект в Народното събрание, минал всички процедури за утвърждаване от Министерския съвет.  

Още по темата
Още от Бизнес

Защо протестираха строителите?