Бизнесът ще бъде натоварен с над 40 млн. лева от ръста на минималната заплата

Основната тежест от повишението на минималната заплата от 240 лева на 270 лева ще падне върху бизнеса, сигнализираха в понеделник работодателските организации. Преди ден премиерът Бойко Борисов обяви, че минималната заплата ще бъде увеличена с 30 лева от 1 юли, а до десетина дни ще стане ясно и с колко ще се повишат пенсиите.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) обявиха, че бизнесът ще трябва да отдели с близо 37 млн. лева повече за заплати и 6.6 млн. лева повече за осигуровки, което увеличава разходите му с 43.5 млн. лева до края на годината. От БТТП коментираха, че допълнителният разход от 43 млн. лева за бизнеса отразява само промените при заетите на заплата от 240 лева. “При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват“, коментираха оттам.

По данни на търговската палата в държавния сектор ще бъдат нужни допълнително 7 млн. лева за заплати и 1.3 млн. лева за осигуровки. Така държавата ще даде допълнително 8.3 млн. лева за заплати. Според разчетите, обявени от Бойко Борисов, държавният бюджет ще се натовари допълнително с 20 млн. лева до края на годината. Не е ясно обаче каква част от свързаните с минималната заплата социални плащания, също ще бъдат коригирани.

Досега обявените разчети на социалното министерство сочеха, че при 30 лева ръст в минималната заплата месечно държавните разходи ще се увеличат с около 3 млн. лева, но 1.6 млн. лева ще се връщат обратно под формата на приходи от данъци и осигуровки.

От Българската стопанска камара припомниха, че минималната заплата се използва като основа за плащания и формиране на бюджетни разходи, регламентирани в над 20 закона и над 40 подзаконови нормативни акта. “Размерът на минималната заплата е обвързан по икономически път и със средната работна заплата, със средната пенсия, с минималната социална пенсия, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и други социални плащания и помощи, с определяне на държавни такси и субсидии, включително и субсидиите на политическите партии“, коментираха оттам.

Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст също се равнява на минималната работна заплата. С нея са обвързани и таксите за преглед при лекар и ден престой в болница, които сега са съответно 1% и 2% от 240 лева или 2.40 лева и 4.80 лева.

От камарата коментираха, че минималната заплата и свързаните с нея плащания засягат основни икономически и бюджетни пропорции и влияят пряко върху финансова устойчивост в условия на валутен борд и продължаваща икономическа криза.

Все още не е ясно върху кои плащания ще рефлектира увеличението на минималната работна заплата. Този въпрос щял бъде обсъждан на заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък.

От БСК заявиха, че очакват сериозна дискусия на заседанието на тристранния съвет. Оттам смятат, че актуализацията на минималната заплата трябва да е част от процедурата по приемане на държавния бюджет и бюджетите на социалните фондове за следващата календарна година, т. е. увеличението следва да стане от 1 януари 2012 година.

Засега КРИБ е единствената работодателска организация, която подкрепя повишението на доходите от средата на годината.

Мика Зайкова от КТ “Подкрепа“ заяви, че синдикатите очакват повишението на минималната заплата да предизвика именно верижно нарастване на доходи. “Няма да е честно хората, заети на 270 лева, преди повишението на минималната заплата да останат на същата заплата“, посочи тя.

В понеделник социалният министър Тотю Младенов също коментира в Златоград, че промяната в минималната работна заплата ще доведе автоматично до увеличение на заплащането и в други сектори, в които браншовите минимални заплати са обвързани с коефициент спрямо минималната за страната.

Младенов не се ангажира с прогноза с какъв процент ще се актуализират пенсиите и допълни, че по този въпрос в момента се правят разчети от Министерство на финансите и НОИ.

Преди време от синдикатите настояха за увеличение на пенсиите с 5.3%, за да се компенсира инфлацията. Подобен ръст на пенсиите от средата на годината би коствал допълнително около 300 млн. лева на бюджета.