Бизнесът: Служебен авансов данък ще ни убие

Иска се и държавата напълно да покрие заплатите в затворените ресторанти и кафенета

Бизнесът: Служебен авансов данък ще ни убие

И едрият, и стартиращият бизнес се обяви срещу намерението на правителството да въведе служебно определяне на авансовия дължим за тази година данък върху печалбите на предприятията за 2018 г. Това се предвижда във внесените поправки в проектозакона за извънредното положение, който се приема ударно от Народното събрание.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) във време, в което се очаква редица бизнеси да бъдат сринати и печалбите на други да бъдат изтрити, да се определя служебен авансов данък означава убийство на тези предприятия и самоубийство за българската икономика.

Предложението е авансът да се плаща върху половината печалба за съответния период на 2018 г. Реално мярката засяга само най-едрия бизнес, тъй като около 300 000 фирми от 350 000 регистрирани у нас са освободени от авансов данък.

От Българската стартъп асоциацията отбелязаха, че "зад добрата идея за отлагане на плащането на корпоративния данък за 2019 година с три месеца, чрез текстовете, свързани с авансовите вноски, е скрит много ловък инструмент за компенсиране на това забавяне в приходите на националния бюджет чрез принудително събиране на корпоративен данък върху печалби, голяма част от които, няма да бъдат генерирани през 2020 г."

Българската стопанска камара (БСК) пък разкритикува прецизността на текстовете за принудителния патен и неплатен отпуск на служителите, разпускани при извънредно положение, и поиска без никакви критерии – приоритетно, да се покриват на 100 процента заплатите на най-засегнатите фирми от затвареното на бизнеса им като ресторанти, сладкарници, кафенета.

АИКБ смята, че нищо не налага промяната в сегашното изчисляване на авансовия данък върху печалбата на фирмите.

"Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство", смята от организацията и призовават народните представители да не приемат това предложение, което според АИКБ е ненавременно, вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.

В момента фирмите сами определят размера на този данък, а предложението е НАП служебно да го изчисли за първите шест месеца на 2020 г на база резултатите на дружествата за 2018 г.

Според бизнес организацията в условията на тежка обстановка - загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, е ясно, че става въпрос за искан от държавата данък, който ще е невъзможен за плащане от редица бизнеси, върху който и ще се дължи лихва (ОЛП+10%),  а в края на годината ще се окаже недължим.

Подобни действия, според асоциацията, допълнително ще убие жизнеспособността на тези предприятия.

От BESCO - Българската стартъп асоциация, също възроптаха срещу това намерение на правителството.

За несправедливостта му те дават пример с фирма, която през 2018 г. е била с голяма печалба, но е решила да я реинвестира през 2019 г. и реално не е била на плюс, а през тази година заради коронавируса е затруднен бизнеса ѝ. Въпреки това държавата ще прибере една четвърт от платения от нея корпоративен данък през 2018 г. авансово при все, че това дружество може да е на загуба през 2020 г.

Стартъп организацията приветства усилията на кабинета да вземе навремени мерки за съхраняване на българския бизнес в условия на извънредност и в висока динамика и много непредвидими обстоятелства. Тя обаче призовава депутатите да осмислят добре горепосочените промени, касаещи авансовите вноски, и да гласуват за мерки, които реално ще помогнат на бизнеса да преодолее настоящата криза.

Със своя позиция за извънредното законодателство излезе и Българската стопанска камара. 

Тя предлага в закона да не се фиксират срокове за отлагането на данъчните задължения за фирмите и гражданите, а да се посочва, че те се удължават със срока на действия на самото извънредно положение.

Организацията иска запори на банкови сметки да не се правят по време на извънредното положение не само на физически, а и на юридически лица. Тя настоява и в отделен закон да се определят критериите, на които трябва да отговарят предприятията, на които държавата ще възстановява 50 процента от трудовата заплата на работник, за да не бъде освободен от работодателя. Това е необходимо, за да могат осигурителите да съобразят поведението си по отношение на служителите си, в зависимост от това дали отговарят на тези критерии, или не.

"В допълнение, следва да се обсъди финансовата възможност 100% от трудовите възнаграждения за осигурители, които са преустановили дейността си, поради заповедта на министъра на здравеопазването (ресторанти, кафе сладкарници и пр.), да бъдат поети от държавата за периода на извънредното положение, без никакви допълнителни критерии. Още повече, процесът по кандидатсване за тези средства ще забави тяхното реално усвояване и достигането им до работниците навреме", посочват от БСК.

Камарата предлага част от средствата за обезщетенията и възнагражденията при спиране на работата да може да се плащат от Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, доколкото спирането на дейността на едно предприятие неминуемо може да доведе до финансово състояние, което да предполага откриване на производство по несъстоятелност. В този случай биха били необходими и съответните изменения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, смятат от бизнес организацията.

Ясните и непротиворечиви правила са особено нужни за всички работодатели и работещи, за да им даде поне минимална сигурност в тази ситуация на извънредно положение, допълва се в нейното становище.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес