Бизнесът заиграва с недоказуеми загуби заради спрените доставки

Бизнесът заиграва с недоказуеми загуби заради спрените доставки

След спирането на подаването на газ за голям брой производствени фирми, техни представители започнаха да представят разчети на понесени загуби и пропуснати ползи. Според някои разчети, откакто доставките на газ бяха спрени изцяло, потърпевшите фирми – главно от химическата, металургичната и стъкларската индустрия, както и топлофикационните дружества, които работят на газ, са около 8 млн. лв. дневно.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров дори определи в петък ефекта от спрените доставки върху бизнеса като “драматичен” за 152 фирми и посочи загуби към момента от близо 24 млн. лв. Според него такова нещо с бизнеса не се е случвало от времето на югоембаргото преди 16-17 години.

По същото време предприятие като торовия завод “Агрополихими”, например, обяви загуба от 2.8 млн. лв. дневно, а “Биовет” - 300 хил. лв. Други разчети пък сочат общи загуби за българската икономика до момента от около 500 млн. лв.

Спекулации със загубите

Икономисти обаче възразиха срещу тиражираните числа и ги определиха като спекулативно прекомерни.

“Бъркат се пропуснати приходи и пропуснати печалби. Безспорно, приходите на предприятията намаляват в дните на спрян газ, но намаляват и разходите. Ако на ден едно предприятие губи по 300 хил. лева, сметнете го по 360 дни и ще получите колосална сума, каквато няма да видите в годишните отчети”, каза пред Mediapool Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч”.

“Някои забравят световната икономическа криза като фактор – има производства, които са спрели работа или работят с непълен капацитет именно заради кризата, а не заради спрени доставки на газ. Газоподаването и икономическата криза са различни фактори, но в случая те не се натрупват, ами оказват един и същи ефект”, допълни той. “Има производства, които съобщават пропуснати ползи, като че ли са били натоварени преди спирането на доставките на газ на 100% и нямат никакви складови наличности. Логично е да имат запаси за поне 10 дни при спряло производство и намалени мощности”, каза още икономистът.

"Смешно е да се твърди, че няколкодневното спиране на работа на ред заводи ще се отрази на растежа на страната. Все едно да кажем, че десетдневните празници по Коледа и Нова година са довели до криза. Трябва да се знае, че за да се намали БВП с 1% цялата държава, всички отрасли трябва да спрат да работят за 4.5 работни дни. Ако 5-10% от икономиката спре да функционира, трябва да минат 45-90 дни, за да се отрази на ръста", обясни още Богданов.    

“Самите компании не знаят какви загуби търпят. Едни казват - държавата губи 5 млн. лв. на ден, други – стотици милиони. По-лошото е, че някои компании ще претърпят имиджови загуби – няма да могат да си изпълнят договорни задължения, на тях ще се гледа като на нелоялни партньори, а това е пагубно в условията на световната икономическа криза”, коментира от своя страна Георги Ангелов от Институт “Отворено общество”.

Според Лъчезар Богданов на микроикономическо равнище не може да се правят сметки какви са загубите за икономиката за дните със спрян газ. “На микрониво за някои кризата може да се е отразила много тежко, особено ако вследствие на спрените доставки на газ те са претърпели технически повреди. От подобни сметки има смисъл само, ако от “Булгаргаз” могат да търсят компенсации и заплащане на неустойки”, обясни той.

Без правна защита

Каквито и загуби да са претърпели или да търпят, фирмите на практика нямат почти никакви правни възможности да търсят неустойки. Доставчикът на газ в България е един – държавното монополно дружество “Булгаргаз”. Договорите за доставка в повечето случаи са типови и вероятно съдържат идентични клаузи за случаите, когато доставките бъдат прекъснати, поясниха от Българската стопанска камара (БСК). В тях фигурира и клаузата за т. нар. “форсмажорни обстоятелства”, отнасящи се до прекъсване на газа по причини, независещи от доставчика “Булгаргаз”. Фирмата, получател на газ, не може да иска неустойки от доставчика, ако прекъсването е до 15 дни.

Като обезпечителна мярка Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е разпоредило с наредба да се поддържат задължителни резерви от алтернативно гориво за определен период от време. Друг въпрос е защо в сегашната ситуация много фирми се оказаха без този необходим резерв, като например “Топлофикация София”.

Колективен иск?

Според председателя на Националната асоциация на потребителите Богомил Николов при наличието на една единствена държавна фирма доставчик на газ, която на практика се явява монополист на пазара, потребителите на горивото могат да се обърнат колективно към Комисията за защита на конкуренцията за нарушени права.

“Действително в правен аспект потребителите на газ не са защитени, но при наличието на държавен монополист, поведението му се регулира от държавни органи, като например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от принципала – Министерството на енергетиката. Отговорността за “Булгаргаз” трябва да е политическа – доколко и как са били защитени интересите на потребителите, трябва да отговорят представителите на изпълнителната власт”, каза Николов.

“Държавният монопол върху търговията с газа освен това не отговаря на европейските изисквания на свобода на конкуренцията”, смята и икономистът Георги Ангелов. “По политически причини обаче всичко е обвързано с един доставчик. Този дебат се води вече десет години и се надявам този път хората да са се стреснали и да се предприемат действия да се отдалечим от тази обвързаност с Русия, а не да я задълбочаваме, както се случва със строителството на АЕЦ “Белене”, допълни Ангелов.

Арбитражно дело

Последна възможност за търсене на нарушените права на потребителите на газ е арбитражният съд. Според БСК по принцип “Булгаргаз” може да се обърне както към Арбитражния съд към БСК, или към съда в БТПП, като призове за ответник съответният външен доставчик на газ – този, с когото е сключен договорът. “За съжаление, ние не знаем какво съдържа договорът на “Булгаргаз” за руския газ, не знаем дали има клаузи за решаване на спорове пред арбитраж”,

Засега не е ясно какви претенции и пред кого на държавно равнище могат да бъдат заявени. На правителствено равнище предпочитат да говорят за компенсации – какви, откъде и кога, засега не е ясно.

Споделяне

Още от Бизнес

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?