Благой Топузлиев

Благой Топузлиев е роден на 12 юни 1946 г. в Кърджали, Пловдивска епархия, в свещеническо семейство с пет деца – четири момчета и едно момиче. От четиримата братя трима стават духовници. Ръкоположен е за свещеник на 8 ноември 1969 г. от тогавашния пловдивски митрополит Варлаам и започва да служи в Кърджали. След като категорично отказва да даде на Държавна сигурност регистъра с имената на кръстените деца, а дава само бройката им (тъй като уж ги искат за статистика), на Великден 1971, точно преди службата, е арестуван.

Осъден е по член 108 за "противодържавна агитация и пропаганда, за неверни и клеветнически твърдения, които засягат държавния и обществен строй на социалистическа България”.

Дават му присъда от 5 години и при строг режим на изтърпяване. От тях 30 месеца - в единична килия, т.нар. единочка. Освен това многократно е вкарван в карцера, подлаган е на жестоки инквизиции и побой. Получава и допълнителна вътрешна присъда от 6 месеца и излиза след 5 години и половина, на 14 септември 1976 година. Така се случва, че Държавна сигурност го арестува на Великден, а от затвора го освобождават на Кръстовден.

След излизането му от затвора не му разрешават да работи и да служи като свещеник и едва през 1981 година забраната отпада и започва да служи в пловдивските храмове "Св. Спас" и "Св. Неделя".

Когато научава за създаването на "Независимото дружество за защита правата на човека”, създадено на 16 януари 1988, отива при Едуард Генов, с когото се познават от затвора (по това време Едуард е изселен в село Михалково) и заявява готовността си да членува в дружеството.

Всъщност, основателите на Независимото дружество за защита правата на човека се познават до един от Старозагорския затвор. Може да се каже, че с репресиите си, режимът сам си е подготвил грамотна антикомунистическа опозиция. Когато комунистическите власти осъзнават това - дали поради страх, дали поради предварително начертан план - за да се освободят от неподкупните, непримиримите и политически грамотните си противници преди да е започнал неизбежният преход, дали и поради двете причини, но в началото на 1988 година започва вълната на експулсацията – тоест на изхвърлянето на неудобните български граждани от България.

От април 1988 до ноември 1989 голяма част от основателите на НДЗПЧ са експулсирани от родината си: Божидар и Минка Статеви, Едуард Генов и семейството му, Иван Янков, Екатерина Маркова, Христо Сватовски, Цеко Цеков, Зейнеп Ибрахимова, брат ѝ и братовчедите ѝ, отец Благой Топузлиев, Петър Манолов и други.

Благой Топузлиев е изхвърлен от България през март 1989 г. След година и половина в лагер за бежанци в Австрия, заминава за САЩ.

От 2000 г. става свещеник при българската православна църковна община в Ню Йорк и служи в митрополитската катедрала "Св. Кирил и Методий".