Благословия от Брюксел за руски газ за хъба "Балкан"

Европейската комисия даде благословията си руски газ да захранва планирания от България газоразпределителен център край Варна и ще поднови подкрепата си за строеж на газовия хъб "Балкан" по време на инвеститорска среща с потенциалните кандидат-участници в проекта, която ще се състои на 5 и 6 септември във Варна. Това се посочва в писмо на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до българския премиер Бойко Борисов, което бе разпространено от пресслужбата на Министерския съвет в четвъртък.

Юнкер обаче изрично посочва, че доставките на газ от Русия за българския хъб може да стават само по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза.

Това означава, че "Газпром" трябва да гарантира достъп на търговците до доставяната суровина.

Председателят на ЕК посочва, че инвеститорската среща (която ще се проведе в почивните дни около празнуването на Съединението) се организира съвместно от Еврокомисията и българското правителство и на нея ще се дискутират и много други въпроси, повдигнати от Борисов пред ЕК, но не става ясно какви са те.

В края на юни по време на заседание на Европейския съвет, посветено на решението на Великобритания да напусне Евросъюза, Борисов влезе в директен пазарлък с Брюксел за енергийните ни проекти. Тогава българският премиер поиска ясна и категорична позиция на Европейската комисия и нейните служби за газоразпределителния център "Балкан".

Такава веднъж вече бе дадена в края на май от еврокомисаря по климата и енергетиката Мигел Ариас Каньете, който гарантира, че ЕС ще подкрепи проекта при спазване на европейското законодателство. Сега тя ще бъде потвърдена на инвеститорската среща. От българска страна очакванията са в нея да се включат световни енергийни компании и да проявят интерес за участие в газовия хъб, включително като акционери във финансирането на проекта, който се оценява на 2 млрд евро. Надеждите на Борисов са част от необходимите средства да се осигурят от Брюксел, но още не са ясни техническите и икономическите параметри на проекта. Те също се очаква да бъдат представени във Варна. През пролетта вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев обяви пред Mediapool, че първокласни играчи се интересуват от газовия хъб у нас.

В писмото на Юнкер се засяга и ядрената тема, след като Борисов постави въпроса за съгласуване на последващите действия на България след решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и "Атомстройекспорт" във връзка с АЕЦ "Белене". НЕК е осъдена да плати 620 млн. евро за поръчано и изработено ядрено оборудване, но няма пари за това и се опитва да се договори с руснаците да го ползват за други техни проекти – най-вече в Иран.

От отговора на Юнкер става ясно, че Борисов е питал може ли страната ни да строи нов реактор. "Бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом", пише председателят на ЕК.

По-вероятно е да става дума за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", тъй като спреният с правителствено и парламентарно решение през март 2012 г. проект за АЕЦ "Белене" имаше одобрение от Евратом.

Юнкер посочва още, че "настоящата Еврокомисия отдава най-висока важност на насърчаване на модернизацията на и инвестициите в енергетиката в страните от Югоизточна Европа и в частност България". Той допълва още, че вече работата на създадената през февруари 2015 г. Група на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (Групата CESEC) дава конкретни резултати.

От писмото става ясно, че предстои среща на тази група в Будапеща на 8-9 септември, на която "ще се отбележи конкретния напредък в редица ключови инфраструктурни проекти, включително интерконекторите на България с Румъния, Сърбия и Гърция, за които разчитаме на постоянната пълна подкрепа на България.

Юнкер посочва също така, че "основата на нашето взаимно сътрудничество България бе в състояние да осигури, за първи път, алтернативен източник на газ – втечнен природен газ от Гърция, благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системите, което бе улеснено от Еврокомисията".

"Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб "Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза", пише Юнкер.

Той допълва, че България може да продължава да разчита на подкрепата на Брюксел в областта на енергетиката "чрез стимулиране на регионалното сътрудничество, по-нататъшна интеграция и активизиране на инвестиции, от които страната се нуждае, за да модернизира енергийната си система за благото на своите граждани и в полза на утвърждаването на Енергийния съюз".

"През последните години България прояви сила воля за налагане на реални промени в сектора енергетика и очакваме да продължим сътрудничеството си в тази сфера и в много други сфери в идващите месеци и години", завършва писмото си председателят на ЕК.