Блатното им бълбукане

От политиците (каквото и да значи това в българския вариант) се случва и да има отърване, но от онези, които си изкарват хляба с политиците - няма. Тяхната менажерия кисне в същото бездарие и цинизъм, но е по-противна заради кресливото самодоволство от факта, че е още по-безнаказана. Прехранващите се с политиците са като политиците, само че не се явяват на избори, не носят отговорност за нищо и няма кой да им поиска оставката. Те не са подразбиращият се в нормалните държави коректив, а просто делят с политиците зеленясалото от масовата употреба на едни същи клишета публично блато.

Почти без изключения е все едно кой от блатната компания ще ви причини сутрешно гадене от телевизора: ако политиците по-често показват някое по крокодилски изцъклено око, прехранващите се с политиците са като крякащи от  крокодилски гръб жаби. В установената симбиоза паразитизмът (единият вид извлича полза за сметка на другия) е основната жизнена функция на прехранващите се с политиците. А жабешкото им амплоа се състои само от два номера - "Осанна" и "Разпни го". 

Съвсем скоро беше, когато същите телевизии показаха какво се случва в щабовете на двамата кандидат-президенти на Франция след обявяването на резултата от балотажа. Ако тукашната публика въобще е обърнала внимание на репортажите, трябва да се е изумила от поведението на симпатизантите на изгубилата претендентка на социалистите. При изключен звук човек трудно би определил кой е щабът на победителя и кой - на победения. Ясно е, че всичко е по сценарий и режисура, но е преди всичко и култура. Обикновена цивилизованост, ако щете. А ако щете - и отговорност за съхраняването на политическия проект, въпреки неуспеха.

В Германия Хелмут Кол беше канцлер в продължение на 16 години - от 1982 до 1998! И кой знае защо на никой от тамошните политически наблюдатели не му хрумна да призове за разпускането на партията на социалдемократите, както и на останалите впрочем. Причината най-вероятно е, че в Германия политическите наблюдатели не го карат на "осанна" и "разпни го", а упражняват професията, за която най-напред доста са се поизпотили в университетите.

Дали прехранващите се с политиците български медийни жаби са учили нещо или не, няма значение. И без това основните им занимания са други. Одиозната и достойна за перото на Илф и Петроф социологическа двойка "Кънчо и Райчо" например сутрин смело громи опозицията по телевизиите и радиата, а следобед предимно строи сгради и голф игрища по всички краища на страната. По тази причина от тях публиката може да чуе абсолютно всичко, в зависимост от актуалната към момента оферта - бяха и комунисти, и социалисти, и царисти, сега са петковисти и антиовчаристи, с голямо желание отново да бъдат приети и за тесни президентисти. И седесари искаха да бъдат, ама не им се удаде и затова единственото, което правят с чиста съвест, е да си отмъщават. През 2001 г. клоунадата им се състоеше в громенето на двуполюсния модел, през 2007, когато и за тяхна изненада той взе, че окончателно се срина, влизат в пореден обратен завой и нещо се репчат на "извънсистемните" партии. Предполага се, че при подходяща оферта от ГЕРБ и този "политически" проблем ще бъде решен. Както единият обича да казва, дай ми теза и ще ти намеря аргументи.

На техния впечатляващ отвсякъде фон медийните жаби, които крякат заради самото крякане, изглеждат само жалки. И те я карат на "осанна" и "разпни го", като се опитват да компенсират с повече децибели. Характерни са им позивните "всички да си ходят" и "трябват нови лица", но тъй като нямат отговор нито за "кой", нито за "как", щат не щат звучат като беквокали на "Кънчо и Райчо".

Смислен човек едва ли би намерил и грам приемливост в това блатно бълбукане, наречено българска публичност, за да се престраши за ролята на "ново лице". Блатната мафия или ще го приобщи или ще му види сметката бързо. Обречени сме на сутрешно гадене от телевизора.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?