Новата голяма война между САЩ и Израел срещу Иран започна с убийството на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей. Разбира се, това не беше случайно. Напротив, именно възможността за обезглавяване на иранското ръководство по същество предизвика мащабните бомбардировки на 28 февруари. Това следва от обяснения, споделени анонимно от източници от разузнаването на САЩ и Израел с водещи американски издания – Axios, The New York Times и The Wall Street Journal. Ето какво е предшествало войната и как Хаменей е бил убит толкова бързо.

Какво е предшествало войната?

Накратко, два месеца подготовка от САЩ и Израел, през които Вашингтон едновременно е договарял ядрената сделка с Иран.

Войната наистина е могла да започне още в края на декември 2025 г., когато в Ислямската република избухват най-големите народни протести от години и са бързо и брутално потъпкани от управляващия режим. В самото начало на тези протести израелският премиер Бенямин Нетаняху посещава Доналд Тръмп в резиденцията му Мар-а-Лаго. Там, според източници на Axios, двамата лидери е трябвало да обсъдят нова вълна от въздушни удари срещу Иран през май 2026 г., ако Иран продължи курса си на възстановяване на военните си способности, подкопани от 12-дневната война през юни 2025 г.

В рамките на няколко дни обаче, с ескалацията на протестите, става ясно, че се отваря нов прозорец от възможности за САЩ и Израел да свалят режима на аятоласите. След това Тръмп директно призова демонстрантите да превземат правителствени сгради и намекна, че "помощта е на път". Според източници на Axios в администрацията на президента на САЩ, той е бил готов да нареди нови удари срещу Иран. Но в последния момент се отдръпва, решавайки да подготви по-щателно операцията.

Още по темата

След 36 г. управление с желязна ръка аятолах Али Хаменей е мъртъв

1 март 2026 07:24

В Близкия изток започна мащабно американско военно струпване, докато зад кулисите САЩ и Израел планираха съвместна атака. През следващите две седмици директорът на Мосад Дейвид Барнеа посетил два пъти столицата на САЩ. Ръководителят на израелското военно разузнаване и началникът на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили също посетили Вашингтон. Всички те координирали операциите, които сега познаваме с американското име "Епичен гняв" и израелското име "Ревящ лъв".

В същото време Тръмп решил да използва военната заплаха срещу Иран като лост, за да сключи "сделка" (термин, който американският президент обича да използва във външната си политика) при благоприятни условия. На 7 февруари в Оман се проведе първата среща между представители на САЩ и Ислямската република след 12-дневната война.

Няколко дни по-късно Нетаняху спешно отлетя отново за Вашингтон. Той искаше да разбере къде са "червените линии" на Вашингтон в преговорите и дали САЩ и Израел ще започнат съвместна военна операция, ако преговорите се провалят.

Шансовете това да се случи бяха високи: специалните пратеници на Тръмп Джаред Кушнер и Стив Уиткоф бяха скептични към възможността за "сделка". И все пак трима американски и израелски служители уверили Axios, че преговорите първоначално не са били блъф, предназначен да подведе Техеран. Твърди се, че Тръмп наистина е искал да постигне споразумение. Освен това на иранските преговарящи било изрично казано, че военни удари "ще има, освен ако много бързо не видим реален напредък към истинска сделка".

Следващият кръг от преговори се проведе в Женева на 17 февруари. Както стана ясно, седмица по-рано САЩ и Израел се били споразумели за евентуално време за атаката – събота, 28 февруари, когато върховният лидер аятолах Али Хаменей щял да проведе планирана среща с най-добрите си помощници в правителствената резиденция в Техеран.

Този път американските преговарящи имали ясна мисия: да предпазят иранската делегация от подозрения – да попречат на Хаменей да промени плановете си и да се скрие в подземен бункер. Въпреки факта, че след тази среща в пресата изтече информация за готовността на САЩ и Израел да убият иранския лидер, той не отменил съдбоносната среща.

Бдителността му може би е била отслабена от факта, че пратениците на Тръмп са се срещнали отново с иранските си колеги в Женева на 26 февруари. Въпреки че дори тогава, според Axios, Кушнер и Уиткоф са подозирали, че няма да се стигне до "сделка".

На срещата обаче страните не са се доближили до компромис. След първия си разговор същата сутрин Кушнер и Уиткоф са се обадили на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс по защитена линия и са съобщили, че различията им остават значителни. Вторият им разговор с иранците същия ден също се е оказал безплоден.

Висш американски служител обобщил третия кръг в коментар пред Axios: "Кушнер и Виткоф осъзнаха, че иранското предложение е пълна глупост, предназначена единствено да спечели време." Друг източник описал стратегията на Техеран като "игри, трикове и тактики на забавяне". "Докладвахме това на президента и той очевидно е претеглил различни варианти", добавил служителят.

Какво точно в позицията на Техеран Вашингтон намери за незадоволително? Източници на Axios посочват три основни точки:

Ядрена програма и обогатяване на уран. САЩ предложиха на Иран безплатно ядрено гориво за неговата гражданска ядрена програма – за неопределен период – в замяна на отказ от обогатяването на уран. Иранците отказаха. "Това беше ясен знак [за нежелание за компромис]", казал един от източниците на Axios.

Програма за балистични ракети. Иранците "във всички случаи" отказаха да обсъждат своите ракетни възможности. "Не можем да продължим да живеем в свят, в който тези хора не само имат ракети, но и са способни да произвеждат по 100 от тях на месец за неопределено време, за да надвият всяка потенциална отбрана", казал един служител.

Финансиране на регионални прокси групи. Иран също отказа да коментира финансирането на регионални прокси групи, които контролира, за които САЩ и Израел твърдят, че дестабилизират Близкия изток от десетилетия (вероятно визирайки предимно палестинския Хамас, ливанската Хизбула и йеменските хуси).

Когато Кушнер и Уиткоф поискали от иранските преговарящи конкретно окончателно предложение, те представиха документ от седем страници. Иран не се отказва от обогатяването на уран, но уверил, че ще го прави за граждански цели. Екипът на Тръмп твърди, че е проверил данните от документа с ядрения наблюдател на ООН и е установил, че "това би довело до приблизително петкратно увеличение на капацитета за обогатяване на уран в сравнение с [ядрената сделка от 2015 г.]", казал един от източниците на Axios пред изданието.

След втората среща в Женева оманският външен министър, който е бе посредник, се втурна към Вашингтон и се срещна с Ванс в петък в последен опит да забави решението на Тръмп за атака. Но американският президент вече беше взел решението си.

Как е бил убит Али Хаменей

Според източници, запознати с подробностите за операцията, ЦРУ е следило аятолах Хаменей в продължение на няколко месеца, разчитайки на мрежа от информатори, създадена по време на 12-дневната война, пише The New York Times. В крайна сметка американското разузнаване е получило достоверна информация за среща с иранския лидер на 28 февруари и я е предало на Израел. Освен това САЩ и Израел са научили, че още две срещи на ирански служители по сигурността и разузнаването са били планирани да се проведат в Техеран същия ден. И трите срещи станали цели на атаките.

Ударът първоначално е бил планиран за тъмната част на денонощието. Но именно срещата с Хаменей е повлияла на отлагането на атаката за сутринта. Иранският лидер и неговите сътрудници трябвало да се срещнат на място, където се помещават не само резиденцията на главата на Ислямската република, но и офисите на иранския президент и Съвета за национална сигурност.

Разузнаването показва, че освен Върховния лидер под удара ще попаднат главнокомандващият на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Мохамад Пакпур, министърът на отбраната Азиз Насирзаде, ръководителят на Военния съвет адмирал Али Шамхани (смъртта и на тримата е вече официално потвърдена), както и други фигури от военно-политическото ръководство.

Операцията започва около 6:00 ч. сутринта, когато израелски изтребители излитат от базите си. Според източници на The New York Times, "сравнително малко" самолети са били използвани за атаката срещу иранското ръководство, но всички те са били въоръжени с далекобойни и прецизно насочващи се боеприпаси.

Два часа и пет минути след излитането, приблизително в 9:40 ч. сутринта техеранско време, ракети с голям обсег удариха правителствения комплекс. Говорител на Израелските отбранителни сили заявил пред "Ню Йорк Таймс", че въпреки военните приготовления на Иран, Израел е постигнал "тактическа изненада" при атаката.

По време на удара висши ирански служители по националната сигурност са били в една от сградите в комплекса, докато Хаменей е бил в друга сграда наблизо. Според източници на "Уолстрийт Джърнъл", израелски изтребители са хвърлили 30 бомби специално върху резиденцията на иранския лидер.