Американският президент Доналд Тръмп отложи плана си да "унищожи" иранската енергийна инфраструктура и удължи с 10 дни крайния срок, който беше поставил на Техеран да отвори Ормузкия проток, като поредният обрат в действията му е днес във фокуса на западната преса.

Тръмп, който промени ултиматума си за втори път през последните четири дни, твърди, че е взел това решение в отговор на "искане от страна на иранското правителство", пише британският в. "Дейли телеграф". Вчерашното изказване на американският лидер бе предшествано от подавани в продължение на няколко дни противоречиви сигнали относно перспективата за преговори, отбелязва вестникът.

Още по темата

Тръмп удължи ултиматума към Иран за Ормузкия проток до 6 април; иранците го "умолявали" за сделка

26 март 2026 22:20

В събота Тръмп обяви 48-часов краен срок, преди да започне "унищожаването" на енергийната инфраструктура на Иран, а в понеделник удължи срока с още пет дни. Вчерашното отлагане премества крайната дата на Велики понеделник (според календара на Римо-католическата църква – бел. ред), изчислява изданието.

"Патовата ситуация около Иран поражда нови съмнения в дипломацията в свободен стил на Тръмп", извежда в заглавие в. "Ню Йорк таймс".

Войната на американския президент в Иран поставя на изпитание границите на неговия неконвенционален дипломатически стил. Войната се проточва по-дълго, отколкото Тръмп изглежда е очаквал, и той сякаш търси дипломатическо решение, макар и да заплашва с ескалация на конфликта, коментира изданието.

Вчерашна Тръмп публикува в социалната си мрежа "Трут соушъл" изказване, в което изглеждаше объркан. Той определи "иранските преговарящи" като "много различни и странни" хора и посочи, че те се "молят" за споразумение, като същевременно предупреди, че ще е по-добре Иран "да започне да се отнася сериозно" към преговорите за мир.

Не е ясно кой от правителството на Тръмп ще отговаря за преговорите с оцелелите представители на разбитото ръководство на Иран. Във вторник Тръмп заяви, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио ще се присъединят към специалния му пратеник Стив Уиткоф и зет му Джаред Къшнър в евентуални преговори. "Те се занимават с това, заедно с Марко и Джей Ди – имаме няколко души, които работят по въпроса", отбеляза Тръмп, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Ванс в миналото се е противопоставял на идеята за американска интервенция в Близкия изток и по-специално в Иран. За разлика от него Рубио е яростен противник на Техеран и публично защити решението на президента републиканец да атакува Ислямската република, коментира американското издание.

"Тази смесица от емисари – личен приятел, член на семейството, гълъб и ястреб отразява импровизирания подход към международните отношения и пренебрежението му към дипломатите от кариерата и техните често тромави протоколи. Картината става още по-мътна от потока на мислите, които (Тръмп) изразява в социалните мрежи и пред телевизионните камери – обявява нещо, преразглежда го, а понякога и оттегля заплахите и исканията си", пише още "Ню Йорк таймс".

Даниел Кърцър, който е бил посланик на САЩ в Израел по време на управлението на Джордж Буш-младши, оценява дипломацията на Тръмп по отношение на Иран като провал, отчасти поради факта, че президентът изглежда несигурен в собствените си цели. "Тръмп казва, че иска деескалация, но дали изобщо знае какво означава това", заяви Кърцър пред "Ню Йорк таймс".

Освен това бившият посланик на САЩ в Израел обвини Тръмп, че държи настрана дипломати от кариерата и до голяма степен поверява дипломатическите усилия за Близкия изток на Уиткоф и Къшнър, които имат опит в сферата на недвижимите имоти.

Много чуждестранни дипломати споделят опасенията, че дипломатическият апарат на САЩ не функционира правилно, коментира "Ню Йорк таймс". "Америка е загубила контрол върху собствената си външна политика", пише оманският външен министър Саид Бадър бин Хамад бин Хамуд Албусайди, в статия, която бе публикувана миналата седмица в сп. "Икономист". "Въпросът за приятелите на Америка е ясен – какво можем да направим, за да измъкнем суперсилата от тази нежелана бъркотия", добавя Албусайди.

Тази нагласа намери отражение в последвалите опити на няколко държави, сред които Оман, Египет и Пакистан, да посредничат за нови преговори между Вашингтон и Техеран, коментира "Ню Йорк таймс".

В. "Уолстрийт джърнъл" поставя акцент върху резултатите от военните действия на Тръмп до този момент. "САЩ и Израел почти от месец нанасят удари по ирански ракетни бази, като поразяват отново и отново някои от тях. Но ракетите на Техеран продължават да летят", пише американският вестник.

Иран започна да нанася удари с ракети с по-голям обсег от позиции, разположени по-надълбоко в територията му, след като въздушните удари в началото на войната нанесоха тежки поражения на иранските бази и мобилните ракетни установки, разположени близо до бреговете на Персийския залив. Иран сега изстрелва далеч по-малко ракети – до около 12 на ден, но те вече са насочени към по-слабо защитени обекти в Израел и в Персийския залив, а в някои случаи нанасят по-големи поражения, пише още "Уолстрийт джърнъл".

Израелската армия казва, че е унищожила или извадила от строя около 330 от приблизително 470-те мобилни ракетни установки на Иран. Около половината от тези установки са били унищожени при удари, а другата половина са станали неизползваеми, след като Израел е поразил входовете на тунели към подземни съоръжения, където тези оръжия се съхраняват. Според израелски изчисления преди началото на войната Иран е разполагал с до 2500 балистични ракети, продължава "Уолстрийт джърнъл".

Въпреки това Иран все още е в състояние да изстрелва ракети "Хорамшахр". В края на миналата седмица Иран удари израелските градове Димона и Арад, най-вероятно с ракети "Хорамшахр", които са оборудвани с бойни глави с касетъчни боеприпаси, посочва изданието.

Иранските ракетни системи устояват на американско-израелските въздушни удари и това очертава перспективата, че няма да се осъществи ключовата цел, която САЩ и Израел си поставиха във войната – предотвратяването на възможността Техеран да застрашава Близкия изток с ракети и дронове, прогнозира "Уолстрийт джърнъл". Техеран от своя страна засега успява да постигне целите си – проточване на конфликта, повишаване на цената, която страните износителки на петрол в региона и САЩ трябва да платят, и оцеляване на режима, посочва американският вестник.

"Израелската армия се съмнява, че войната ще доведе до отстраняване на иранския режим", извежда в заглавие британският в. "Файненшъл таймс".

"Израелската армия е все по-скептична по отношение на възможността за смяна на режима в Иран през следващите седмици, което поставя под съмнение една от основните военни цели на премиера Бенямин Нетаняху", пише изданието.

"Режимът изглежда отслабен, но досега не сме наблюдавали прояви на дезертьорство или разриви… или каквито и да е индикации за загуба на контрол", каза Раз Зимт, специалист по Иран, който работи в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив. "Вижда се устойчивостта на една система, която е изграждана в продължение на 47 години", добави той, цитиран от "Файненшъл таймс".

По БТА