Пентагонът и правителството на поне една държава от Персийския залив водят преговори за закупуване на дронове-прехващачи украинско производство за отразяване на атаки от ирански безпилотни самолети, пише "Файненшъл таймс", позовавайки се на представители на индустрията в Украйна.
Страните от Залива са използвали скъпоструващи ракети "Patriot" за защита от иранските дронове "Шахед", но техните запаси се изчерпват и те искат да се обърнат към опита на Киев. За отразяване на атаките от "Шахед" Украйна използва серийни прехващачи на стойност само няколко хиляди долара.
Един от украинските служители нарече дискусиите с Пентагона "чувствителна" тема. "Въпреки това е очевиден скокът на интереса към украинските прехващачи, които могат да свалят "Шахед" при много ниски разходи", каза той.
Президентъп Володимир Зеленски сподели, че е поддържал контакт с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал-Тани и президента на ОАЕ Мухамед бин Заид ал-Нахаян относно използването на украински анти-дрон технологии. В интервю за италианския телевизионен канал "Rai" Зеленски отбеляза, че страните от Персийския залив разполагат с ракети за комплексите "Patriot", но с тях не могат да бъдат свалени стотици или хиляди "Шахед", защото е скъпо. "За хората нищо не се жали, разбира се, но те просто нямат толкова много ракети. Затова се нуждаят от нашите дронове-прехващачи. А ние имаме дефицит на ракети РАС-2, РАС-3. Ето защо, ако говорим за обмен на технологии, обмен на оръжие, мисля, че нашата страна ще бъде отворена за това", заяви президентът на Украйна.
Военният аналитик Майкъл Кофман отбелязва, че това е "много икономически ефективно решение, което лесно се мащабира и вече е доказало своята ефективност в Украйна при използване заедно с традиционните средства за противовъздушна отбрана". Според него украинските прехващачи в страните от Персийския залив могат да се окажат дори по-ефективни, тъй като зимните условия няма да оказват влияние.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3840268
В отговор на #3840296
Автор: Труд news Мнения 08:00 05.03.2026 ЕС никога не е бил замислен като военен и отбранителен алианс, а като стопански съюз Противоречията със САЩ би трябвало да мобилизират ЕС да заеме своето място сред голямата политика Има ли шансове да очакваме скоро мирно споразумение между Украйна и Русия, как се променя обстановката след ударите н …а Израел и САЩ по Иран и отговора по други държави от Близкия изток, има ли възможности Европейският съюз да засили своите военни програми. По тези и други въпроси разговаряме с ген. д-р Файхтингер, президент на виенския център за стратегически анализи CSA.
Интервю на Бойчо Дамянов
– Ген. Файхтингер, каква е Вашата оценка на днешната ситуация около конфликта в Украйна?
– За съжаление в течение на тази година не виждам особено положителна перспектива, никоя от страните не вижда преимущества от постигането на мир. За Украйна това би означавало твърде висока цена във вид на териториални отстъпки, ако се съгласи с условията на Русия. На Русия войната ù е нужна за да компенсира падането на политическото ù влияние в Сирия, Венецуела и някои други страни. Украйна е единственото място, където може да демонстрира сила и Путин няма да отстъпи, докато не се появят вътрешнополитически или икономически пукнатини, а такива за сега не се очертават. Позицията на САЩ също не е особено окуражаваща за Украйна. По-скоро Тръмп е на страната на Русия и украинците са изоставени на произвола на съдбата. На всичко отгоре САЩ оказват огромен натиск и върху Европа да подкрепи исканите от Русия териториални отстъпки.
– Какви последици ще има за Украйна започналото военно противопоставяне на Израел и САЩ срещу Иран?
– Очаквам две съществени последици. Първо, политическият и международният интерес към войната в Украйна ще отслабне, което ще облекчи положението на Русия, тъй като тя вече няма да бъде в центъра на вниманието на международната политика и медиите. Второ, във военно-политически план средствата за противовъздушна отбрана, от които Украйна изпитва остра нужда и които се доставят предимно от САЩ, ще бъдат пренасочени към Близкия изток, където в момента има спешна необходимост от тях. Това впрочем важи и за редица други видове оръжия и боеприпаси.
– В преговорите по Украйна от американска страна участват Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, които не са нито професионални дипломати или военни?
– Те по-скоро отговарят на представите на Тръмп за водене на преговори, както той се изразява, за постигане на сделка. Трябват му бизнес-посредници, а не прилежни дипломати и военни, които с много търпение и усилия да сключат изряден договор. Целта му е постигане на бърза сделка и със сигурност Уиткоф и зет му са много по-близко до неговото виждане, отколкото кариерните дипломати и военни. Те двамата са не само доверени лица, но и еднакви по манталитет и начин на мислене с него и това най-много го устройва.
– Как стоят нещата в ЕС, какви са вижданията на Брюксел по Украйна?
– Ако погледнем изказванията на европейците неотдавна на Мюнхенската конференция за сигурност, ще установим, че те най-после за разбрали, че трябва да се погрижат сами за собствената си сигурност, колкото сложно и трудно да изглежда това. Такова мислене все повече набира сила и вече са налице някои конкретни развития в политиката на отбраната и сигурността. Това означава Европа все повече да се еманципира от САЩ, но без да се отдели напълно. Налице е нова динамика в европейската политика на сигурност и отбрана и тя ще нараства, тъй като САЩ недвусмислено и ясно ни заявиха, че те повече нямат намерение да поддържат Европа по досегашния начин и форма.
– Коя от европейските страни или група страни ще ръководят този процес?
– За лидерството се борят няколко страни, на първо място Франция. Макрон вече от доста време се опитва да се изяви като запален европеец, но му липсва необходимия авторитет вътре в страната. С идването на Мерц и Германия се присъедини към този хор. Полша вече от доста време усилено се въоръжава. Отскоро, най-неочаквано в тази група се появи и Италия с претенции за развитие на оръжейни производства. Активност започва да проявява и Испания. Налице е и съответният политически формат – „Ваймарският триъгълник“, Германия, Франция, Полша. В рамките на ЕС с участието на британците и норвежците се очертава коалиция на желаещите.
– Британците предложиха да разположат свои войски в Украйна още преди да са завършили мирните преговори?
– Това британско предложение не е ново, то бе лансирано преди около година във връзка с исканите от Киев гаранции за сигурност. Британците отново подемат темата, но не мисля, че това ще впечатли особено руснаците, тъй като отдавна е известно, че те няма да приемат такова предложение. Москва ще настоява да бъдат приети нейните виждания и ще иска да диктува условията на мира в Украйна.
– Западните медии от една страна твърдят, че напоследък украинците нанасяли небивали поражения на руската армия, че руската икономиката в резултат на санкциите щяла всеки момент да рухне. От друга страна казват, че след победа над Украйна Русия щяла да прегази и окупира цяла Европа – две напълно изключващи се твърдения?
– Следва да ги приемаме предпазливо и диференцирано. Масирана инвазия и нахлуване на руската армия по територията на Европа е неправдоподобно. Дори само за нахлуване на територията на Източна Европа Русия не би имала необходимите ресурси и възможности. Би могла, да речем, да тества, да речем на територията на Естония, където има руско малцинство, с подривни акции, диверсии и саботажи реакцията на НАТО, САЩ и ЕС по отношение прилагането на член 5-ти за оказване на взаимна помощ. Ако стане горещо, би могла всеки момент да се изтегли. Познаваме руснаците като хора отлично владеещи военната тактика и изкуството за водене на преговори. Такива неща не биха могли да се изключат, но не и оперативно разгръщане на дивизии и армии и маршируване по цяла Европа. Такъв сценарий е изключен.
– Някои страни от ЕС обявиха, че започват увеличаване на военното производство и числеността на армиите си.
– Бих го нарекъл „пробуждането на Европа“, от една страна психическо, че ние сами поемаме отговорността за нашата сигурност и отбрана, от друга страна – чисто оперативно, където става дума за изграждането на боеспособни армии и на съвременна военна индустрия.
– Как оценявате политиката на съседните на Австрия страни Унгария и Словакия спрямо Украйна по повод прекъсването на нефтопровода „Дружба“?
– Най-напред искам да подчертая, че днес ЕС е подложен на сериозно вътрешно напрежение, от което най-точно стават ясни границите на неговата конструкция, на неговите възможности. ЕС никога не е бил замислен като военен и отбранителен съюз. Беше замислен като стопански съюз, който чрез икономическо развитие да гарантира вътрешен мир между страните-членки, а не да се отбранява срещу външни противници. Но днес всички очакват именно това от ЕС, особено като слушаме това, което се казва по отношение на европейската политика за сигурност и отбрана оставаме с впечатлението, че става дума за второ НАТО. А това е абсолютно погрешно, то надхвърля възможностите и задачите на ЕС, който и без това, дори там където се занимава със своите непосредствени задачи в областта на стопанската политика, вече е на границите на своите възможности. Военната област, военната взаимопомощ са неща твърде далечни за неговите компетенции. За неутрална страна като Австрия това е сериозно предизвикателство, особено в случая с нашите съседи Унгария и Словакия, които се противопоставят на общоевропейски решения свързани с външни заплахи и намеси.
– Имате предвид, че Украйна се опитва да се намесва в техни вътрешнополитически процеси, като предстоящите през април избори в Унгария?
– Киев е готов на всичко за да постигне своите цели и интереси. Там оценяват действията на Унгария и Словакия като подкрепа за Русия и се опитват да ги саботират. Знаем, че енергийната заплаха винаги е имала силно въздействие. Ако се прекъсне снабдяването с нефт, това е прекрасна възможност да се каже, че Русия е виновна за нарушаването на доставките по тръбопровода „Дружба“.
– Брюксел официално разреши на Унгария и Словакия да получават руския нефт.
– Изключението за тях е в сила до края на тази година. Но това не означава, че ЕС ще накаже Киев за прекъсването на доставките. Да не забравяме, че Орбан години наред, още преди началото на войната в Украйна, се отнася критично към много европейски решения и често е третиран с немилост от Брюксел. Именно на този пример доста ясно се открояват границите на дееспособността на ЕС. Става въпрос за принципа на единогласието. По-рано никой не е могъл да си представи, че би могла да настъпи такава ситуация.
– Тези разногласия няма ли да повлияят отрицателно на авторитета на Орбан преди изборите в Унгария?
– Едва ли, има достатъчно други по-значими аспекти, които биха повлияли на това да не бъде преизбран. Той самият се опитва да извлече от ситуацията максимална изгода, да я манипулира.
– Как гледа Австрия като неутрална страна на новата политика за сигурност и отбрана?
– Придържаме се към т. нар. Ирландска клауза, съгласно която на неутралните страни им се признава правото да не се ангажират с оказване на военна помощ. Всички други аспекти, като например хуманитарните, се осъществяват с участието и съдействието на Австрия.
– Брюксел има разногласия със САЩ по редица икономически въпроси, също с Китай и с Русия. Каква е перспективата за икономическото развитие на ЕС?
– Противоречията със САЩ не са нови и не са в резултат на политиката на Тръмп. Имаше ги още при Обама, след това и при Байдън. Тръмп ги ускори. Това би трябвало да мобилизира ЕС да заеме своето място сред голямата политика. Необходимо е да обърнем по-голямо внимание на взаимоотношенията не само със САШ, но и с райони като Меркосур (Аржентина, Бразилия, Боливия, Парагвай, Уругвай и Венецуела), АСЕАН (Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд), със страни като Индия и Китай. Да не забравяме и потенциала на нашия вътрешноевропейски пазар, който засега все още е занемарен. Бихме могли да увеличим значително стокообмена и ръста на БВП, ако отстраним редица вътрешни протекционистки мерки и препятствия. Отстраняването на вътрешните търговски бариери би имало ефекта все едно на премахване на 44% мита във вътрешния стокообмен между страните от ЕС. Това е огромен потенциал, който може да бъде използван и усвоен, не изведнъж, а на етапи и би решил много остри икономически въпроси. Но изисква засилване на сътрудничеството между страните от ЕС. Налице е голямо количество най-съвременно неизползвано ноу-хау за внедряването на което, преди да е изтекло в посока САЩ, са необходими големи суми капитал за постигането на съответните технологични пробиви.
– Това означава Брюксел и съответните правителства да работят сериозно за създаване на необходимите икономически и политически условия, които да задържат фирмите, преди да са тръгнали да се пренасят отвъд океана.
– Надявам се скоро да узреят и да се заемат с тази работа.
Нашият гост
О. з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA. Бивш директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на Министерството на отбраната на Австрия.