Американската бомбардировка на Иран бе предприета без обяснение, без одобрение от Конгреса, без дори опит да бъде изградено обществено одобрение. Но най-важното – тя бе предприета без последователна стратегия спрямо иранския народ и без план, който да му позволи сам да реши как да изгради легитимна иранска държава.

Тази липса на последователност мъчи политиката на администрацията на Тръмп от седмици. Поне осем пъти по време на общонационалното въстание в Иран в началото на януари президентът Тръмп насърчи иранците да "поемат контрола над своите институции" и обеща, че американската помощ "е на път".

Но миналия месец, само дни след като иранският режим изби хиляди свои граждани, специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, изпрати противоположно послание. Той описа Иран като "сделка, която трябва да се случи", и заяви, че страната може да бъде приета в "общността на нациите". Вицепрезидентът Ванс също заяви, че американските интереси в Иран са ограничени.

"Ако иранският народ иска да свали режима, това зависи от иранския народ", каза Ванс наскоро пред репортери. "Това, върху което сме фокусирани в момента, е фактът, че Иран не може да има ядрено оръжие."

Липсата на по-широка стратегия следва установен модел. В продължение на десетилетия американски президенти и от двете партии са се люшкали между принуда и ангажираност спрямо Иран — понякога предлагайки дипломация, понякога санкции. И "гълъбите", и "ястребите" се стремят да управляват тактиките на Ислямската република — нейните ядрени амбиции, балистичните ѝ ракети, мрежата ѝ от прокси-милиции в Близкия изток — без да изработят смислена стратегия срещу коренния проблем: идеологията на самия режим.

Ислямската република е теокрация, основана изрично в опозиция на най-дълбоките принципи на либералната демокрация и върховенството на закона. През своето 47-годишно управление тази теократична държава не извърши съществена политическа реформа, не подобри показателите си в областта на човешките права и никога не престана да се стреми да изнася своя радикализъм в чужбина. За да запази контрола си, режимът използва масово насилие, сплашване и наблюдение.

През последните години той успешно използва и онлайн кампании за очерняне, за да разделя и дискредитира иранската опозиция. Въпреки това, както пише учената и активистка Ладан Боруаманд, западните либерални демокрации отдавна предпочитат да взаимодействат с Ислямската република "почти изцяло в парадигмата на реалполитиката", водейки преговори, които сякаш никога не дават резултат.

Имаше много възможности да се опита нещо различно. През 2009 г., по време на масовите протести в Иран, администрацията на Обама можеше да постави кампания за човешки права в сърцевината на своята политика към Иран, насърчавайки хората, идеите, образованието и медиите, които биха могли да подпомогнат промяната отвътре. През 2019 г., след отмяната на ядрената сделка на Барак Обама с Иран, първата администрация на Тръмп можеше да направи същото. Но тя не го направи.

Втората администрация на Тръмп отиде много по-далеч в противоположната посока, като реално демонтира инструменти, които биха могли да насърчат гражданската ангажираност и да изградят единна опозиция в Иран.

Администрацията отне финансиране от организации, които наблюдават човешките права в Иран, и спря средства за медийни проекти. Под ръководството на бившата кандидатка за политически пост в Аризона Кари Лейк Американската агенция за глобални медии възпрепятства Радио Фарда — персийскоезичния канал на Радио Свободна Европа/Радио Свобода — да използва американско предавателно оборудване.

"Гласът на Америка", другият персийскоезичен канал на американското правителство, ограничи отразяването си и загуби доверие, излъчвайки пристрастни партийни предавания. Ръководството на канала дори забрани всякакво споменаване на престолонаследника Реза Пахлави, сина на покойния шах на Иран, който има значителна подкрепа както в страната, така и извън нея. В резултат "Гласът на Америка" изгуби позиции в полза на финансирания от Саудитска Арабия канал Iran International.

Лейк също така съкрати финансирането на друга агенция — Open Technology Fund — която осигурява виртуални частни дигитални мрежи и сателитен достъп за иранците и други потребители. Това решение вероятно допринася за изолацията на иранците в страната от широкото дисидентско движение в диаспората.

Очевидната липса на интерес към иранската опозиция придава допълнителен сюрреалистичен оттенък на видеото, което Тръмп публикува рано тази сутрин. Той призова Корпуса на стражите на ислямската революция, иранските въоръжени сили и полицията да "свалят оръжията си". Но на кого трябва да се предадат? Той сякаш предизвика иранския народ да поеме контрол. "Да видим как ще реагирате", каза той. "Америка ви подкрепя с непреодолима сила и опустошителна мощ."

Но кои са тези "вие"? Активистите от гражданското общество и защитниците на правата на жените, които искат да изградят общество, основано на върховенството на закона, с прозрачност, отчетност и независими съдилища? Етническите малцинства — кюрди, балучи, азербайджанци и други — които искат децентрализирана държава и по-голяма автономия? Понякога фанатичните привърженици на нова монархия, които през последните месеци се опитват да изтласкат другите в периферията? Отцепнически групи в рамките на Корпуса на стражите, които биха могли да се интересуват от създаването на военна диктатура?

Отговорът има значение. Както ми каза един представител на опозицията по време на предишната американска атака, самото бомбардиране на Иран няма да създаде стабилен режим. "Ако някога е съществувала фантазията, че един лидер ще долети под крилата на чужди самолети", каза той, "това със сигурност няма да се случи." Друг ирански активист ми написа тази сутрин: "Това е един от най-добрите дни в живота ми, Ан; но също така съм много притеснен за това, което следва." (И двамата пожелаха анонимност поради страх от репресии.)

Въпросът не е в това САЩ да насърчават демокрацията сама по себе си. Целта трябва да бъде да се помогне на иранците да постигнат нормалност. За да има мир в региона, Техеран трябва да се преобрази от щаб на въстание обратно в столица на държава, която се стреми да изгради мир и благоденствие за собствените си граждани. Един стабилен Иран, който спазва закона, ще допринесе за стабилен Близък изток, основан на върховенството на закона. Но за да се постигне това, на Иран му е нужна не нова диктатура, а самоопределение и плуралистично управление, което уважава основните права. Засега администрацията на Тръмп не се опитва да изгради такова управление.

Преводът на текста беше публикуван от Александър Кьосев в социалните мрежи.