Близки до Първанов олигарси управляват вместо правителството

Олигарси, повече или по-малко близки до президента Георги Първанов, управляват зад правителството. Задкулисната власт, която Първанов твърде много обича, превръща във фигуранти хората на висши постове в изпълнителната власт. Това коментира политологът Огнян Минчев от Института за международни и регионални изследвания в сряда по време на дискусия "България в ЕС - шокът от присъединяването". Според него конфликтът между президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев изразява именно контрола на нелегитимната, задкулисна власт върху политическите институции.

''Не без участието на президента бе съставено правителство, в което на практика премиерът трябваше да играе фасадна роля. Как няма да се разрази криза, като им омръзна да са фигуранти?'', посочи Минчев.

''Това е проблемът за Европа. По никакъв начин не може да се осъществи напредък само с инжектирането на политически административен и институционален капацитет у нас. Институциите са фасадни, зад тях стои сивата икономика, която контролира процесите. Когото и да сложим за главен прокурор, премиер, ако се запази този олигархичен контрол, не може да се реализира никакъв напредък'', заключи Огнян Минчев.

Според социолога от ББСС "Галъп" Живко Георгиев обаче в България сивата икономика не е толкова силна и не може да се сравняваме с Русия на олигарсите. Минчев отбеляза, че България наистина още не е стигнала нивото на Русия, но стремежът е в тази насока. В България има олигархична връзка, която се стреми да се консолидира по руски модел и пример за това са предложенията на идеолозите около Георги Първанов.

Минчев обясни, че в България преходът се е развил така, че освен проблемите на политическия елит, имаме и проблемите на една автономна организирана престъпност, която с помощта на определени сектори на комунистическата номенклатура е еволюирала до олигархия, все по-плътно контролираща институциите и взимането на решения.

Самочувствието на сивата икономика е нараснало дотам, че може да заобикаля политическата класа, като купува гласове. Според политолога е естествено хората да си продават гласовете, тъй като за голяма част от тях е все едно дали гласуват или не, така че вече всеки мошеник може да си позволи да си купи нужните му гласове.

В Сандански БСП не е купувала гласове и е спечелила един мандат, като с това е станала за смях. В Казанлък положението обаче е било друго. ''Българската политическа система стигна дотам, че ако не купуваш гласове си лузър", посочи Минчев.

Според него България все още няма особени проблеми с европейското си членство, по -скоро Европа има проблеми с него. Проблемът на ЕС за страни като България и Румъния е модернизацията им. Освен, че трябва да ги интегрира, ЕС трябва да положи усилия да приключи процесът на модернизация в тях. Този процес има два етапа – култивиране на модерен политически елит и чрез неговите ресурси приключване на модернизацията.

''В Европа има вековно наследство, формирано от спазването на правилата от страна на елитите. В България има някакви псевдоелити, които не желаят или не могат да приемат определени правила'', посочи Минчев.

По думите му в тази ситуация Европа не разполага с голям арсенал от мерки, но може да налага определени предпазни клаузи, да изолира действието на българските институционални решени извън територията на България, на територията на останалата част от ЕС.

Съюзът може да осъществява определени финансови санкции. Той може да осъществява маргинализация на българските институции, на българската държава при процеса на вземане на решения като част от европейския институционален и политически процес. Това може да настъпи чрез изземване на управленски ресурси по един или друг начин от българското правителство или от институциите в страната и централизирането им в ръцете на определени европейски институции, като например системата "Лотар", която е подобен механизъм, отбеляза Минчев. Според него това е само началото, като този процес може да бъде доста по-динамичен.