Близки до Първанов се “активизирали” след отварянето на папката “Гоце”

Секретарят на комисията по досиетата Румен Борисов заяви, че след огласяването на данните за принадлежност на президента към бившата Държавна сигурност (ДС) са се появили “сигнали за някаква акция от страна на представители на външно министерство и по-точно хора, които са от кръга около президента Георги Първанов”. Така той коментира в петък пред БНР информациите за готвена промяна в закона, целяща да ограничи оповестяването на данни за сътрудничество с аргумента за защита на националната сигурност.

Натискът идва от президента, външния и вътрешния министър, твърдят социалисти. Съпротивата към разсекретяването на досиетата се ожесточи след като освен агентурното минало на държавния глава, бе осветено и това на петима негови бивши съветници, вече назначени за посланици.

“Имаше едно активиране на хората, които бяха засегнати или пък смятат, че имат някакво отношение към бившите служби или към тези органи, които третира нашият закон. Смятам, че те се убедиха, че законът работи перфектно, че гражданското общество е удовлетворено, интересът е голям”, заяви секретарят на комисията.

По мнението му подобни акции “само биха довели до събуждане на други противоречия, които за една демократична България не са потребни”.

Борисов, който бе предложен за член на комисията от НДСВ, не очаква царската партия да подкрепи евентуални промени в закона. Според него и ДСП, третият партньор в управляващата коалиция, също няма да подкрепи евентуална ревизия, като се има предвид, че бе негов инициатор и настояваше за пълно разсекретяване на всички досиета.

Депутатът от БСП Надка Балева, сочена за “проводник” на президентската поправка, заяви пред БНР, че продължава да е против отваряне на всички досиета. “Има някои служби, чието разсекретяване тотално не допринася за сигурността на държавата”, каза тя.

“Още повече, че никой не би могъл да ми посочи една държава, която няма разузнаване и контраразузнаване...Пълното разсекретяване не е в интерес на сигурността на държавата”, допълни Балева.

Тя разви тезата на президента Първанов, че законът за досиетата, приет с голямо мнозинство през декември м.г., не прави разграничение между доносниците и разузнавачите,“работили за държавата”.

Според нея скандалът около папката “Гоце” и агентурното досие на президента се “преекспонира”, което е уронващо за президентската институция.

Депутатът от БСП посочи, че външният министър Ивайло Калфин основателно се притеснява за предстоящото разкриване на дипломатите с агентурно минало. “Защото е много логично да се направи връзката, след оповестяването на имената тези служители, които са били под една или друга форма на работа в чужбина, да се направи съпоставка с кои лица са контактували”, каза Баева.

По отношение на сътрудниците, за които е открито само картонче, Балева обясни, че “не случайно Конституционния съд при предишният закон за разсекретяване на досиетата, постанови, че наличието само на картонче, без каквито и да било данни, изхождащи от самото лице, което се обявява за сътрудник, не е доказателство”.

Румен Борисов коментира, че Балева няма основание за притеснение по отношението на дипломатите, които са били разузнавачи, “тъй като законът е предвидил елементи, чрез които могат да бъдат защитени евентуално личности и хора от разузнаването, които България в момента ги ползва или са с необходимата потребност за българското разузнаване”.

Борисов каза, че законът е “перфектен, много ясен и лесен за работа”.

Според източници на Mediapool премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев е отказал на външния и вътрешния министър правителството да инициира ревизия в закона за досиетата. Поради тази причина сега се сондират две възможности. Едната е депутати от БСП като Балева да внесат такива промени, които обаче може да се натъкнат на съпротива и в самата парламентарна група на левицата. Другата възможност е парламентът да бъде заобиколен, като омбудсманът Гиньо Ганев сезира Конституционния съд. Той “се сетил” за това след среща с Калфин, който е бивш съветник на Първанов.

Очаква се комисията по досиетата да започне проверката на дипломатите през следващата година. Според запознати МВнР е като клон на Националната разузнавателна служба, а най-злепоставящото било, че огромната част не само от дипломатите, но и българските посланици в чужбина, са били вербувани за ДС, но дори самите те са били вербовчици или щатни офицери от ДС.

Комисията по досиетата ще спази срока и до края на август ще оповести резултатите от проверката на депутатите от 1990 г. досега. Секретарят на комисията каза, че се забелязват “различни, смущаващи неща в папките, но те не ни пречат на работата, защото са категорични и наличните данни”.

Още по темата
Още от България