Близки се простиха с Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България 1997 – 2002

Стотици хора - близки, приятели и политици се простиха с Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г. Поклонението беше в столичния храм "Свети Седмочисленици".

До последния си дъх беше пример за честност и почтеност - това бяха най-честите думи за него от дошлите да му кажат последно сбогом. Тодор Кавалджиев напусна този свят след продължително боледуване на 5 февруари.

Сред дошлите на поклонението бяха забелязани президентът Румен Радев, президентът Петър Стоянов 1997 – 2002 г., вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на народното събрание Цвета Караянчева, бившият премиер Иван Костов, лидерът на партия ДОСТ Лютви Местан, лидерът на СДС Румен Христов, бившият министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев, съмишленици на Кавалджиев от БЗНС и други партии.

"Той беше достоен човек и достоен президент", каза Петър Стоянов, президентът на България в периода 1997-2002 г. Той припомни, че във времената на комунистическия режим, когато е било модерно да сътрудничиш на Държавна сигурност, Тодор Кавалджиев е лежал по лагерите и затворите, за да не измени на своите убеждения. "Той живя достойно живота си", каза още Стоянов.

"Всички тук сме водени от желанието да склоним глава пред един велик българин, страдалец от комунистически режим", заяви бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов. "Въпреки че беше вицепрезидент, той си остана земен и хубав човек", допълни той.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството от май 1997 до края 1999 г. Евгени Бакърджиев определи Тодор Кавалджиев с две думи – почтеност и скромност. "Почтеност, на която той беше много силен изразител и скромност, каквато на голямата част от днешните политици им липсва", каза Бакърджиев.

Тодор Кавалджиев е роден на 26 януари 1934 г. в село Главан, в планината Странджа-Сакар. Още като ученик е арестуван, заради опитите му да възстанови Младежкия земеделски съюз.

Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. Два пъти е пращан в лагера в Белене. След амнистирането му работи като строител. През 1989 година е един от възстановителите на БЗНС "Никола Петков".

Избран е за народен представител във Великото народно събрание, а през 1996 година - за вицепрезидент на Петър Стоянов.

Първи алармира за корупционни практики и за това, че бивши комунисти най-активно овладяват предприятия и мощности в процеса на приватизация, като често просто ги източват и унищожават.

"За съжаление, когато говорех за корупция, никой не искаше да помага за разкриването и доказването ѝ. Защото корупцията е трудно доказуемо явление. Но за да кажа еди-кой си е корумпиран, трябваше да имам доказателства. Аз нямах тази власт - да доказвам. Не ми даваха докладите на службите. Получавах сигналите отдолу, писмата от хората. Пращах сигналите при министър-председателя, на главния прокурор, при президента. Президентът ми ги връщаше - да ги съхранявам аз. И дотук стигаше цялата работа", казва Кавалджиев в интервю.

С тези си изказвания си спечелва неприятели. Недоброжелатели успяват да убедят дори Петър Стоянов да се кандидатира не с него, а със съдия Нели Куцкова на изборите през 2001 г. Когато президентът го уведомил за своето решение, го попитал: "Много трагично ли ще го приемеш?"

Тодор Кавалджиев отговорил: "Лежах 11 години в затвора и не го приех за трагично. Но ти ще изгубиш изборите!"

Тръгва си от президентството непобеден, с гордо вдигната глава: "Единственото, което ще си позволя да кажа, е, че съм единственият от политиците на т. нар. демократична общност, поела управлението преди 5 години, който слиза от властта, без да е бит, без да се е провалил. Аз съм единственият, който слиза от властта с достойно вдигната глава. През тези 5 години се стараех да създам добра представа за вицепрезидентската институция и да работя за България. Макар че в някои случаи други обираха лаврите", прави своята равносметка Кавалджиев пред медиите след напускането на "Дондуков" 2.

Поклон пред светлата му памет!

Още от Общество

Защо УНСС е на път да фалира?