Близо 1/3 от българите живеят натясно и в лоши условия

Не по-малко от 2,5 милиона българи или 30 на сто населението живеят при лоши жилищни условия под минималната жилищна площ от 15 кв. м на човек. Те потенциално имат право на помощ и на достъп до общинско жилище със спонсориран наем, заявиха социологът Стефан Кръстев и Росица Кратункова, служител по застъпничество и комуникация към сдружение "Лекари на света", които представиха в петък доклад "Дом за всеки: мисия (не)възможна", изготвен съвместно с френската фондация "Абе Пиер".

Според изводите в него е необходима нова държавна жилищна стратегия, защото проблемине с липсата на жилище засяга не само ромите, които са най-уязвими, но и турците и българите. Изключително необходимо е да има общи политики, които да адресират всички нуждаещи се, без да ги етнизират и стигматизират допълнително, посочва се в доклада, цитиран от БТА.

Стефан Кръстев цитира изследване на Евростат, според което хората, които живеят в пренаселени условия, в България са 41 процента, в ЕС средно - 16 процента. В пренаселено жилище с течащ покрив без баня, без вътрешна тоалетна у нас живеят два пъти повече хора, отколкото средно в ЕС. 30 на сто от българите не могат да изплащат навреме ипотеки, наеми, битови сметки или други разходи, свързани с поддържането на жилище. Това е повече от три пъти от средното за Европа, коментира Кръстев. Той съобщи, че 30 процента изпитват проблеми с поддържането на отопление в жилището, спрямо 7 процента за Европа. По данни на Агенцията за социално подпомагане постоянно се увеличава броят на хората, които кандидатстват за целева помощ за отопление. През последната година това са 5.27 процента от населението или повече от 340 хиляди души. Това е абсолютен рекорд за програмата и показва, че все по-голям процент от българите изпитват реални проблеми, свързани с жилищата си, каза Кръстев.

В същото време България е една от страните в ЕС, в които нарастването на цените на жилищата е най-рязко – 50 процента от 2015 до 2020 г. За последните 30 години броят на социалните жилища е спаднал до символичните 2,4 процента, посочи Кръстев. Според заключенията от доклада институциите не демонстрират воля и не предоставят ресурси за решаването на проблемите в жилищната сфера.

От 2007 г. двете регионалните оперативни програми (от 2007 до 2014 г. и от 2014 г. до 2020 г.) се оказват единственият двигател за една изключително ограничена по обхвата си жилищна политика. За десет години със средствата на тези две програми са построени 1429 социални жилища, което е едва 1,7 процента от заявената бройка от 85 000 социални жилища, които, според анализа, придружаващ последния проект за национална жилищна стратегия, биха били необходими, за да посрещнат нуждите на гражданите. Според Кръстев една жилищна политика, която се гради единствено на ограничените ресурси на оперативните програми, води до незадоволителни резултати и дори влошава ситуацията на уязвимите хора.